С последните...

Дико Томчев – кулинарен конултант

Слава Богу, топличко е още. Но слънцето по обяд е все по-ниско и по-ниско на хоризонта, а тревата по селските пасища и около градските блокове зажълтява по връхчетата и зеленото й все повече се стопява.

По пейките старците жумят под сламените си шапки и подлагат бръчките си на отиващата си живителна топлинка.

А всекидневието неусетно става все по-забързано и по-забързано. Дните ни подмятат като вятър обрулени листа и добре, че все още в изтляващата топлина на септември можем набързо да сготвим нещо вкусно и хладно, което да ни напомни за последните отблясъци на лятото.

Сп. "Бон Апети", 2009

Има време за......

текст: Галина Чаушева

Замисляли ли сте се какво бихте правили, ако имахте цялото свободно време на тази земя. Не знам дали можете да си го представите, но все пак не е невъзможно – сред нас има и такива хора.

Не им завиждам – честно. Друго си е, като чувстваш динамиката, следиш стрелките на часовника, гониш таксито или се изнервяш на спирката, съпричастен с още по-освирепялата тълпа, чакаща примерно автобус 66 около 66 минути. Чакаш, но знаеш, че и теб те чакат вкъщи, за да приготвиш отдавна обещания десерт, за който все не стига времето. А още 20 минути отгоре, изкарани в кухнята, и ще имаш основното ястие. Е, замислете се тогава – искате ли всичкото свободно време на тази земя?

Сп. „Бон Апети“, 2009

Бързи и......

текст: Габи Лазарова

– Ало, ало, мамо, чуваме ли се? – прокънтяват детски гласове. – Идваш ли сиии?

А те, децата, вече изпразнили пакетчето кускус за сутрешната закуска и започнали да го варят.

– Давай ягодите и шоколада! – казва Борето. – Имам на разположение само 15 минути. Трябва да бъдем експедитивни.

– Ето, мамо, вечерята е почти готова. Браво на Митето. А с малко въображение от моя страна и закуската се превърна в салата.

– А пилешкото? – започна да се усеща напрежението в кухнята.

Накъде без основното ястие! Та за кратко време, с малки помощници и, разбира се, прегладнял съпруг ето какво се получава.

Сп. „Бон Апети“, 2009