интервю на Мария Аврамова

Не се притеснявайте, и аз не знаех, че има такава титла! И сигурно никога нямаше да науча, ако не бях срещнала Пламен Петроф – първия българин, удостоен с призванието Keeper of the Quaich, казано иначе – „Пазител на шотландската чаша”. Тя се връчва като високо признание за приноса и повишаването на репутацията на уискито не само на родна земя, но и по целия свят. В нея членуват принц Чарлз, много кралски особи, наследници на лорд Брус (познавате го от филма „Смело сърце“) и много други известни личности – общо 1728 пожизнени членове от 76 страни. Неговата „скромна“ колекция засега наброява около 1300 екземпляра и е изложена в ресторант „Чепишев“. Освен бутилки с кехлибарената течност той събира книги за уискито и вече има около 200.

През октомври миналата година Пламен навърши 50 години. Завършил е Института по международен туризъм. Работил е като екскурзовод и управител на заведения и хотели. През живота си е колекционирал много неща, но те са били преходни. Събирал е марки, значки и химикалки. Пази единствено колекцията от химикалки Parker. През 1993 г. държи малък клуб в центъра на София, а на бара си има около 80 различни уискита. Тогава се случва нещо, което преобръща целия му живот.

Перли в короната

Притежава пълната колекция Wild Turkey от 9 порцеланови пуйки, произведени от китайски порцелан в ограничено количество от 1971 г. до 1978 г. Всъщност серията е от 8, но той има още една, която не е била пусната в продажба. Освен тях притежава серията Wild Turkey Lore – 4 порцеланови декантера и серията Wild Turkey Action – 12 порцеланови декантера, а общо има около 75 различни Wild Turkey.

Най-ценните бутилки в колекцията му от Wild Turkey Bourbons са Baccarat Crystal Wild Turkey Decanter и Wedgewood Crystal Wild Turkey Decanter, Wild Turkey King of America’s Forest Birds Рorcelain Decanter, Wild Turkey 17 yo.

Други перли в короната на колекцията му са бърбъните Booker’s Distillers Masterpiece, създадени лично от Букър Но. Единият от тях е отлежавал 20 години в бъчва от „Порто“, а другият – 18 години в бъчва от коняк „Луи Ройер“. И двете бутилки са с личния подпис на Букър Но. Има много други изключително ценни бърбъни, притежава и около 50 много скъпи и редки Тенеси уискита с подпис от мастър дистилъра на „Джек Дениълс Дистилъри” – Джими Бедфорд, като най-старата бутилка е от 1906 г. Много ценна за него е бутилката японско уиски Suntory President’s Choice Whisky с подписа на президента на компанията Кейзо Саджи.

Естествено, в колекцията му най-голям брой редки и ценни бутилки са шотландските малцови уискита. През 1994 г. получава една бутилка от „Юнайтед Дистилърс България“, произведена специално за 500-годишнината на шотландското уиски, и е с щастливия номер 111. И, разбира се, малцовото уиски Royal Lochnagar, от което са бутилирани само 150 бутилки, лично подписани от принц Чарлз.

Как се зарази от болестта колекционерство?

– През ноември 1993 г. бях посетен от група шотландци и англичани, работещи за гиганта в алкохолния бизнес „Юнайтед Дистилърс“. Сред тях беше и Джими Робъртсън, който впоследствие стана директор на компанията в България. Групата беше приятно изненадана и впечатлена от това, което видяха на моя бар. Джими ми подари една книга, която промени живота ми. Това беше книга за малцовите уискита, написана от Майкъл Джексън, един от най-титулуваните писатели в областта на уискито. След като я прочетох, разбрах, че нищо не знам за уискито. Тогава започна истинската история. Продадох си апартамента, колите, покъщнината, всичко, което имаше стойност. Започнах да изучавам историята на уискито, географията, маркетинга и рекламата, етикетите, колекциите и техните притежатели. И така в продължение на 13 години, през които вложих цялата си енергия, желание и всичките си финансови средства.

Къде беше и какво научи през тези 13 години?

– Сега мога да се похваля, че познавам повече от 3000 уискита от цял свят. Посетил съм абсолютно всички фабрики за производство на „Кентъки Стрейт бърбън уиски“ и „Тенеси Сипин уиски“ в САЩ. Познавам лично живите легенди на производството в Америка. В Шотландия имах възможността да посетя около 86 фабрики за производство на малцово уиски. Поддържам приятелски отношения с много известни личности от индустрията. Имам удоволствието да познавам и най-известните писатели за уиски, като Уолъс Милрой – доайена на уиски писателите в света, Джим Мъри, Майкъл Джексън и други.

Кое е най-колекционираното уиски в света?

– Това е ролс-ройсът на малцовите уискита – The Macallan! Мога да се похваля, че притежавам някои много интересни бутилки. Най старата е The Macallan 1937 Vintage. По случай сватбата на принц Чарлз и лейди Даяна през 1981 г. фабриката Macallan смесва две бъчви – едната от 1948 г., а другата от 1961 г. Полученото уиски The Macallan Royal Marriage е бутилирано в ограничена емисия и сега е много търсено сред колекционерите. Другите ми бутилки The Macallan също са много интересни. За мен всяка една бутилка от колекцията ми е много скъпа и ценна, защото само аз си знам как съм обикалял села и махали в Шотландия и САЩ, за да намеря това, което търся. И как със свито сърце сам изчаквал да свърши търга в “Кристи’с” или “Макатиър’с”, за да разбера какво съм загубил или спечелил.

Какво представлява организацията Keeper of the Quaich и как те поканиха за неин член?

– Наградата ми за това, което съм направил в България и по света за уискито, е поканата да стана член на най-уважаваната организация – Keeper of the Quaich. „Чивъс Брадърс” от „Перно Рикар груп“ ме предложиха за пожизнен член на тази организация със седалище в Шотландия и на 23 април бях приет. Тя е създадена през 1988 г. от петте големи играча в бизнеса – „Чивъс Брадърс“, „Джони Уокър“, „Биаджо“, „Балантайнс“ и „Харен Дистилърс“. Всяка година се приемат нови членове – пазители на чашата. Съдът, в който шотландците са пили уиски, първоначално е от дърво, след това става от сребро. Самата церемония е много пищна, провежда се в Блек Касъл – замък, който съществува от 15. век и сам по себе си е уникален. Аз съм горд, че като се каже България, всички се сещат за Пламен Уискито. Така че и аз съм дал своя принос за популяризацията на страната ни.

Разкажи ни нещо за културата на пиене на уиски...

– По мои наблюдения у нас тази култура липсва, защото българинът е много недоверчив човек и не се оставя да бъде научен. Пиенето на уиски е изкуство и наука. Необходими са много години, за да се усвои. За да изгради собствената си култура, един човек трябва да е пробвал поне 100 вида малцови уискита, повтарям – малцови, за да види кое му харесва. Това вече е постижимо и в България, защото на нашия пазар има достатъчно. Англичаните са казали: „Не съм достатъчно богат, за да купувам евтини неща.” Това важи за всеки един нормален човек на тая планета. Всичко е въпрос на желание – ако човек го има, се научава, ако го няма – и Господ да слезе от небето, пак няма да му помогне.

Защо няколко пъти каза, че трябва да се пробват точно малцови уискита?

– Това е истинското уиски, другото са търговски марки, направени изкуствено, блендирани, смесени. Не че те не са истински, но не можеш да кажеш за едно нещо, в което има 50 вида уиски, че е супер. Просто разликата е все едно да караш „Трабант“ и „Майбах“.

Кое е усикито, което най-много харесваш?

– Много са, не мога да кажа. Аз самият съм пробвал над 600 различни малцови уискита и голяма част от тях са ми харесали. Като марка – The Macallan, ролс-ройсът на малцовите усикита.

Как се пие уиски?

– Болшинството са after dinner drinks – за след ядене. Има някои, които могат да се пият по всяко време – сутрин, обед, вечер и т.н. Пие се чисто, на стайна температура, дори телесна, без лед.

А ние защо го пием с лед, откъде сме го научили?

– Липса на култура. Ние пием ракия или водка със салата, което също е изключително неправилно и вредно. Силният, концентрираният алкохол се пие по принцип след ядене. Италианците го пият като диджестив, въпреки че те не определят модата. Говорим за една определена каста хора. Сега, да не се залъгваме, малцовото уиски не е за всекиго. Както не всеки може да кара „Богати“, така и не всеки може да пие такива уискита.

Колко струва едно хубаво уиски?

– Пет, 10, 15, 20 хил. паунда. Умножено по 3, получава се цената в левове. Да не говоря, че най-скъпото продадено уиски е за 33 хил. паунда, което е 50 хил. евро за бутилка от 0,7 л. Но има доста хора, които биха могли да си го позволят, и общо взето, тази индустрия е насочена към тях.

Каква е препоръчителната дневна доза?

– Лекарите препоръчват, дори казват, че е полезно всяка вечер да се изпиват 20–30 мл малцово уиски. Като казвам лекари, имайте предвид светилата в медицината от САЩ, Шотландия и т.н.

Кой е най-интересният човек, с когото си се срещал?

– Много са, праправнука на „Тичърс“, праправнука на „Джим Бийм“, праправнука на „Хелън Хил“, най-добрия мастер блендер Ричард Патерсън, най-големите уиски писатели – Джим Мъри, Майкъл Джексън...

Имаш ли любими мисли за уискито?

– „Уискито за шотландеца е това, което е млякото за новороденото бебе“ и „Пиенето на уиски е изкуство, за което са необходими много години, за да се усвои“.

Мечтател ли си?

– Всеки човек е мечтател донякъде... Имам още три мечти, които са свързани с уискито. Първата е да посетя Япония и фабриките за уиски. Втората е да направя един уникален музей на уискито с магазин и бар в София, а третата – да издам книга за света на уискито на български език. Мисля, че и трите скоро ще се осъществят.

Как гледат на това хоби близките ти?

– Моите близки са синът ми, бившата ми жена и внукът ми, който е на 6 месеца и още не може да вземе отношение по въпроса. Те живеят в чужбина, така че отдалече следят моето увлечение. Приемат го донякъде с радост, донякъде с удивление, защото аз съм способен да похарча много пари за някоя бутилка...

Успяхте ли да заразите сина си с тази „болест“?

– Не, той се интересува от автомобили. Аз често го бъзикам, че ако му предложат една хубава девойка и една хубава кола, той ще избере колата. Но когато се замислих, и на мен, ако ми предложат хубава жена и бутилка уиски, сигурно ще избера уискито. Всеки е луд посвоему.

сп. "Бон Апети", 2007