текст: Лилия Стамболова

Ряпата е призната за едно от най-добрите средства за повишаване на имунните сили. А специално в бялата се съдържат цианогенни гликозиди – отлично профилактично средство срещу ракови заболявания. Важно е обаче да се знае, че зеленчукът трябва да се консумира умерено или да се преварява, защото иначе тези съставки влияят негативно върху щитовидната жлеза и биха могли да доведат до образуването на гуша.

Коя е тя?

Бялата ряпа е студоустойчиво и светлолюбиво едногодишно или двугодишно зеленчуково растение с кореноплод от семейство Кръстоцветни. Кореноплодите й са едри (диаметър 10–15 см), овални, конусовидни или цилиндрични. В зависимост от времето на отглеждане и от вегетационния период сортовете се делят на летни, есенни и зимни. В България най-разпространени са зимните сортове, които се сеят през юли–август и се прибират през октомври–ноември. Зимната бяла ряпа е сред най-отглежданите сортове у нас.

На пазара

Предварително опакованите репи имат по-дълъг живот от тези, които се продават с листа. Когато обаче избирате ряпа със зелени листа, предпочитайте по-малките корени пред по-големите, защото по-големите са по-твърди. Листата също могат да се ядат. Могат да бъдат използвани в множество ястия и салати.

При избора имайте предвид и че често репите изглеждат външно здрави, а вътре имат загнили участъци. На пипане зеленчукът трябва да е твърд, с опъната кожица, без петна. Ако е мек, а кожата сбръчкана, най-вероятно ряпата е стара или както казват – „изкуфяла“.

История

Родината на ряпата е Средна Азия. Свидетелства сочат за това, че е била отглеждана като зеленчук преди 3000 години в Китай и Япония. В Египет тя е изографисана сред стенописите на Хеопсовата пирамида, а Херодот пише, че работниците, строящи пирамидите, са получавали „репи, лук и чесън” в своите дажби. В някои области на Римската империя ряпата е била на трето място по важност като хранителен продукт след хляба и виното. Следите й в европейската литература се губят с падането на Римската империя. Появява се отново чак през 13. век. В английската кухня навлиза в средата на 16. век. В същото време испанските и португалските колонисти я занасят в Новия свят. Не е ясно кога е попаднала в България, но със сигурност се култивира от векове, защото може да бъде видяна на една от фреските в Боянската църква, която е от 13. век. А и народните приказки я споменават. Нали си спомняте „Дядо вади ряпа“?

Почитателите на диетичното хранене ще я оценят, защото на фона на целия разкош от полезни съставки ряпата е богата на вода (93%), но бедна на енергийно съдържание – в 100 г има само 18 ккал.

При какви заболявания е полезна?

* При простудни инфекции на горните дихателни пътища. Ряпата съдържа лизозим – вещество с изключително силно противомикробно действие. Интересно е да отбележим, че в нея е открит и антибиотик, унищожаващ гъбичките, предизвикващи най-различни заболявания, най-вече по кожата и лигавиците.

* Богатото й съдържание на калий, калций, желязо, мед, цинк, а също и витамин А обяснява добрия лечебен ефект от консумирането на ряпа при атеросклероза и при сърдечно-съдови заболявания.

* Полезна е за страдащите от високо кръвно налягане, а също и за тези със сърдечна, бъбречна и чернодробна недостатъчност.

* Главно сурова, ситно настъргана, ряпата има лечебен ефект при малокръвие, за възстановяване при преумора или след боледуване, за стимулиране на имунната защита, както и при някои ставни увреждания от обменен произход (артрози, подагра).

Сокът от ряпа, смесен със захар и още по-добре с мед в съотношение 1:1, има много добър ефект при лечение на белодробни заболявания.

* Някои тенори я консумират под формата на концентриран бульон, за да изчистят гласа си преди излизане на сцена.

* Твърдят, че помага и за спиране на цигари.

Според народната медицина

Препоръчва се като отхрачващо, противомикробно и успокояващо кашлицата средство при бронхити, бронхопневмонии и даже при белодробна туберкулоза. Приема се по 1 с. л. 3–4 пъти дневно. Народната медицина препоръчва да се издълбае кладенче в кореноплода и да се запълни с мед или захар. Скоро кладенчето се запълва с целебен сок, който помага за стопяване на жлъчни камъни и има профилактичен и лечебен ефект и при бъбречни.

Кога трябва да се внимава с употребата й?

* Поради плътната си структура и лютив вкус тя не е подходяща при гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника, ентерити, колити с разстройство, но повлиява благоприятно хроничния запек.

* Не е уместна при болестни промени в панкреаса, бъбречната и чернодробната тъкан.

* Може да се консумира при диабет без странични увреждания, но в умерени количества, по-добре в съчетание с настърган морков.

* Съдържа и съставки, подобни на аспирин, и затова трябва да се избягва от хиперактивни млади хора и от тези, които са чувствителни към аспирина.

Съвети за консумация

Салатите от ряпа са чудесни при диета, но е добре да се хапват в по-ограничени количества (до 200–250 г на едно хранене) и е препоръчително да включите в тях и кисела ябълка, която неутрализира вредните съставки на белия зеленчук.

Хората с по-деликатна храносмилателна система усвояват по-трудно ряпата. Добре е в тяхното меню тя да влиза бланширана за няколко минути с вода – това помага на трудносмилаемите частици. В китайската кухня бялата ряпа се прибавя към китайски супи, настъргана и запържена. Тя се употребява и в кекс с ряпа, който е популярно ястие за китайската Нова година. В Азия употребяват често бялата ряпа като заместител на картофите. Корените се ядат готвени със зеленчуци, придружаващи месни ястия или като подправка на крем супи.

архив сп. "Бон Апети", 2008