текст: Илка Христова

Кап! Кап! Кап!... Сякаш пороят, просмукал се през дрехите и кожата, отекваше в сърцето ми. Свих се пред витрината на една симпатична сладкарничка. Вратата й се отвори и отвътре се разнесе ароматът на моето детство – дъх на прясно изпечени курабийки, на ванилия. Той ме върна назад в спомените от най-ранните ми години, когато се увъртах около печката и с невинните си очички гледах мама, която приготвяше любимите ми десерти – домашна торта, еклери и фунийки с ванилов крем. Мммм...

Во стаичката пръска аромат

на сладостна упойваща ванилия

и ми напомня тя за онзи свят

на сладост, на любов и на идилия.

А мама, цялата в брашно изцапана,

замесва тя ванилово тесто

и търси тайната съставка, скътана

в недрата на трептящото сърце...

Из интернет

Индианският аромат...

Ванилията е втората най-скъпа подправка в света след шафрана заради огромния труд, който бива полаган за отглеждането й. Независимо от високата й цена се използва за направата на сладкиши и парфюми, както и в ароматерапията. Първи я култивират хората от племето тотонак, които живеели по крайбрежието на днешно Мексико.

Според легендите, които разказвали хората от племето, ванилията се ражда като принцеса Ханат, на която баща й забранява да се омъжи за простосмъртен. Така тя се принуждава да избяга с любимия си в гората, но там са заловени и обезглавени. Когато кръвта им достига до земните недра, от нея израства орхидея. През 15. век ацтеките от Централна Америка завземат земите на тотонак и ги поставят под своята власт. Те усещат аромата на ванилията и започват да я отглеждат. Поставят й името tlilxochitl или черно цвете поради факта, че след като прецъфти, шушулката почернява. По време на управлението на ацтеките тотонак изплащали данъците си във вид на ванилия, с която владетелите подправяли царската напитка – chacau haa (xocoatl) – смес от какаови зърна, ванилия и мед.

На път към Европа

Един от първите европейци, които са я вкусили и са усетили аромата на подправката, е Колумб при четвъртото си пътуване в новите земи. Кортес я пренася в Европа, като на територията на Стария континент се опитват да създадат плантации за отглеждане на ванилия. Оказва се, че това е невъзможно, защото растението се опрашва само с помощта на колибрито и един специален вид черни мексикански пчели – Melipona. Белгийските ботаници Шарл Франсоа и Антоан Морен откриват факта, че орхидеята може да се размножава по изкуствен начин.

Сънищата подсказват

Ако насън усещаш мирис или вкус на ванилия, скоро ще получиш покана за светско събитие.

Из „Съновник”, 1934 г.

През 1841 г. дванадесетгодишният роб, собственост на французина Едмънт Албиус, който живеел на остров Бурбон (старото име на Реюнион), измисля как с помощта на пръчица да се опрашват цветовете на орхидеята. В момента има 3 основни култури, които се отглеждат в света, всички са получени от даден вид, открит в Централна Америка и по-специално в Мексико. Различните подвидове са Vanilla planifolia, отглеждана в о-в Мадагаскар, о-в Реюнион и други тропически райони по протежение на Индийския океан; Vanilla tahitensis – в Южния пасифик, и Vanilla Pompona – в Централна и Южна Америка. Растението представлява многогодишна едносемеделна лиана, която е дълга над 10 м. Започва да дава плодове едва на третата година от развитието си, като е в състояние да плододава в продължение на 40 години. Терминът френска ванилия не е вид ванилия, а най-често се използва за обозначаване на препарати, които имат силен ванилов аромат. През 1858 г. е открит за пръв път ванилинът. Когато през 1874 г. започва да се извлича като гликозид от борови дървета, се поражда криза в индустрията с натурална ванилия.

Изисканост

В изисканите английски кафенета в началото на 20. век като признак на аристократичност или белег за благороден произход кафето се е разбърквало с пръчица канела или ванилия вместо с лъжичка. Традицията е запазена и до днес в някои от заведенията, които следват стъпките на старите кафенета.

Можете да я откриете

На пазара ванилията се предлага под различна форма – на прах, като есенция (извлек), на шушулки. Най-скъпа подправката е във вид на шушулки, защото има начини, по които да се използват и да се съхраняват, за да могат да са годни за употреба още няколко пъти. Когато купувате подправката в този й вид, гледайте шушулката да бъде гъвкава, а не прекалено суха, за да сте сигурни, че ще отделя ароматни кристали на повърхността си. Трябва да се използва икономично. Цялата шушулка може да се кипне в мляко, след това да се подсуши и да се сложи в херметически затворен съд със захар. В тесто се добавя преди топлинната обработка, докато в останалите сладкотийки се прибавя едва към края, преди да изстинат напълно. Трябва да се използва по малко, за да не придаде горчив вкус на храната.

Романтика и спомени от детството

Непоправимите романтици и онези, които не могат да се разделят с детството, непременно ще обърнат внимание на топлите ухания на ванилия, люляк и теменужка. Това не е случайно, защото се смята, че дъхът на ванилия ни прави още по-щедри. Тя е подправката на нежността, чувствеността, подпомага хората да се справят със страховете и да преодолеят по-лесно несигурността си.