Черният ориз е един от най-ценените в Китай и дълго време присъствал на трапезата само на определени императорски кръгове. Едно от най-характерите неща за него е силният аромат, който напомня сандалово дърво или току-що изпечен хляб.
Черният ориз е познат от векове в Ориента. Той е много интересен, с характерен абаносов цвят и специфичен аромат, който става още по-наситен по време на готвене. Поради високите хранителни свойства черният ориз бил „резервиран” в Древен Китай само за благородните фамилии и бил по-известен като ориза на императорите.
Дълго време не се отглежда в Европа поради характерните климатични условия, които изисква. Днес все пак може да се посади и отгледа на сравнително малко места, например в Италия, като това обаче е по-скоро разновидност на черния ориз, адаптиран за умерения климатичен пояс.
Преди да го използваме в кухнята, първо трябва хубаво да го измием. След това е най-добре да се сложи в глинен съд, да се покрие с вода и да се остави да покисне малко. Водата се изсипва и оризът се мие, докато водата не стане абсолютно бистра. След като оризът е вече чист, се слага да се вари в студена и подсолена вода. Щом водата кипне, се вари още час – час и половина или докато не поеме водата напълно. Когато е готов, се оставя за известно време и след това се сервира, по ваш избор. Той е превъзходен като гарнитура за различни месни и безмесни ястия, супи и салати. Оптималната доза е по 100 г на човек.
2. |
Изпрати
лично съобщение |
24.08.2015 Прекрасен е , но мнооого дълго трябва да се вари. :-(
|
1. |
Изпрати
лично съобщение |
22.06.2015 Ползвайте българско слънчогледово семе има същите съставки като въпросния ориз !
|
На 7-8 април 2024 Международната кулинарна асоциация JRE-Jeunes Restaurateurs отбеляза своя златен юбилей с грандиозно...
Какво е сутринта без уханието на току-що опържени филийки, топли банички, мекици, понички… Факт е,...
Кремообразно авокадо, чесън, сок от лайм и пресен кориандър… Едва ли има някой, който да...
Страстните почитателите на азиатската кухня, сред които сме и ние, добре познават предимствата на естествено ферментиралия...
Едва ли американската химичка Мишел Франкъл е подозирала, каква „буря“ ще предизвика с работата си...