За честта на един професионалист

Крем „Шантии“ – така готвачите в цял свят наричат разбита със захар и ароматизирана с ванилия пълномаслена сметана. Същото име носи и стар френски замък от епохата на Луи XIV. Кулинарните историци са единодушни, че десертът е наречен на замъка, но защо, какво е общото между тях? Ето и всички разтърсващи емоции, на които се натъкнахме – една по една.

На 24 април 1671 г. в замъка Шантии се случва нещо трагично. Това е последният ден от бляскавия прием, организиран от принц Дьо Конде в чест на Луи XIV. Цялата подготовка е поверена на Франсоа Вател – талантлив майстор готвач, иконом и организатор на угощения, каквито не са рядкост в епохата на Краля-Слънце. Да спретне тържество, предвидено да трае три дни и нощи, в което да бъдат задоволени всички желания и капризи на близо две хиляди гости, не било необичайна задача за кулинарния и организаторски гений на Вател. Той бил известен със способността да намира изход от всяка ситуация, понякога граничещ с чудо. А чудеса били необходими, защото владенията на принц Дьо Конде по това време са на ръба на разрухата и разорението. Замъкът е украсен и обзаведен интригуващо, забавленията са впечатляващи, угощението – изобилно, разкошно...

Франсоа Вател се справя блестящо с недостига на продукти и постоянно възникващите проблеми. Успява да предвиди всичко, освен едно – сблъсъка с пленителната красота, скромност и прямота на Ан дьо Монтозие, наложница на краля. И двамата знаят, че никога няма да бъдат заедно освен в кратките откраднати мигове в банкетната зала.

Празненствата приключват – това трябва да е поредният триумф за Вател, но... Чувството за професионална чест и срамът, че не е изпълнил перфектно задълженията си, завладяват младия мъж. Вероятно никой от гостите не е забелязал, но поднасянето на рибните ястия е станало с известно закъснение – това за готвача е унизителен пропуск, петно върху името му на специалист...

... и Вател се самоубива.

До ден днешен се спори кое от двете чувства– любовта към Ан дьо Монтозие или перфекционизмът – е надделяло. Страданието, причинено от една невъзможна любов ли го е накарало да посегне на живота си? Не. Историята е категорична – много по-силно чувство е подтикнало Вател към фаталното решение и това е професионалната му чест.

Майсторите от гилдията засвидетелстват с името на крем „Шанти“ почитта си към техния колега. Десертът е известен доста преди Вател да се роди, замъкът също не е от вчера, а съчетаването на двете винаги ще напомня за това, как един истински професионалист възприема света.

Еклери с крем „Шантии“

Време за приготвяне: 1 час

Необходими продукти за 15 бр.:

за тестото:
180 г брашно
2 с. л. захар
120 г краве масло
4 яйца (L) от свободни кокошки
250 мл вода
1/4 ч. л. сол

за крема:
500 мл студена животинска сметана
3 с. л. пудра захар
1 есенция ванилия

за гарниране:
течен шоколад или кокосови стърготини и мед
 

Начин на приготвяне:

1.За тестото в тенджера се смесват водата, солта, маслото и захарта. Оставят се на котлона, докато сместа кипне. Брашното се слага към тях, като се бърка непрекъснато на слаб огън. Трябва да се получи гъста, лепкава тестена топка, която се отделя от стените на съда. Тестото се оставя да се охлади. Към него едно по едно се добавят яйцата, при непрекъснато разбъркване с миксер.

2. След това тестото се поставя в пош с набразден накрайник. В тава с незалепващо покритие, на разтояние един от друг, от тестото се оформят еклери с дължина 12 см. Връхчетата, които стрърчат, се заглаждат с мокри пръсти. Еклерите се пекат в загрята на 180 градуса с вентилатор фурна за около 30 минути, като фурната не се отваря. Охлаждат се.

3. Студената сметана за крема се смесва с пудрата захар и ванилията. Всичко се разбива с миксер, докато се получи пухкав крем.

4. Еклерите се режат на две хоризонтално. В пош се слага от крема и еклерите се пълнят с него. Гарнират се течен шоколад или с мед и запечени на сух тиган кокосови стърготини.