С цвят и аромат на късна есен

Родината на дюлите е в Кавказ, Иран и Армения. В Античността гърците ги пренасят в Европа.

Дюлите биват два вида – едните са с крушовидна форма и мек вкус, по-меки са и са по-лесни за обработка. Другите са ябълковидни – те са сухи и много твърди, имат много семки, но пък са изключително ароматни.

Дюлите не са толкова крехки и благодатни за кулинарна обработка, колкото ябълките и крушите. Освен това имат влакнесто покритие, което трябва да се почиства. Всички тези свои „недостатъци“, дюлята обаче успешно компенсира с невероятния си аромат и високото съдържание на пектин, благодарение на което има способността да се желира сама, а това я прави идеална за приготвяне на сладка, мармалади и желета.

Дюлите успешно се комбинират и с различни видове месо – телешко, агнешко, пилешко или свинско.

Рядко се ядат сурови, а когато се берат, дюлите трябва да са напълно узрели, защото не доузряват. Ако искате да ги съхраните за по-дълго време може да ги замразите. За целта е необходимо да ги обелите, да ги почистите от семките, да ги бланширате и да ги сложите във фризера. Обработени по този начин и замразени, могат да издържат една година.