Истината за „Пиле ала кинг“

В нашата кухня има само една „царска” рецепта – прочутата царска туршия. В сърцето на кулинарна Европа – а именно Франция и Италия, такива имена на ястия не са рядкост. Това дълго е подвеждало антрополози и кулинарни историци да смятат „Пиле ала кинг“ за френско изобретение. В крайна сметка се оказва, че въпросното ястие е приготвено за първи път не във Франция, а в САЩ.

Има спорове кой, за кого и къде го е създал, но всички истории потвърждават тезата, че добър готвач приготвя ястие, което съчинява на момента за свой любим клиент.

Според сведенията от края на 19. век пръв това е сторил Джордж Грийнуолд, главен готвач на хотел „Брайтън Бийч“ в Бруклин, Ню Йорк, в чест на своя работодател Едуард Кларк Кинг III и съпругата му. Ястието толкова се харесало на съпрузите Кинг, че още на другия ден било записано в менюто на ресторанта, при това с доста висока цена. Името на Едуард Кларк Кинг III кара човек наистина да си помисли, че той е потомък на някой недоубит крал. Но всъщност баща му е бил доста скромен човек и докрай се е опъвал ястието да съдържа в името си помпозното „ала Кинг“.

Самият хотел „Брайтън Бийч“ пък е интересен с това, че е наречен на най-големия английски курорт. Освен това навремето е преместен от остров Кони Айлънд на континенталната част в Манхатън с помощта на влак от 150 вагона и 6 локомотива.

Има подобни истории за други готвачи, за други заведения, за други любими постоянни клиенти... По- интересното е, че ястието скоро се разпространява не само в големите ресторанти, но дори в закусвалните и училищните столове. То става особено популярно в менюто за дамски партита, защото се приготвя и поднася лесно, а и може да се хапва само с вилица. Широката му разпространеност предизвиква вълна от по-нататъшни проучвания и резултатите не закъсняват. Подобна рецепта е открита в готварски книги от същата епоха. В тях ястието е записано като обикновено и непретенциозно, дават се най-различни варианти, но основният набор от продукти е минимален и рецептата се приготвя, кажи-речи, за минути. Останалите версии почти повтарят тази, само дето имената на хората и ресторантите са различни.

Та що за ястие е това?

Неизкушените в кулинарната терминология, т.е. тези, които просто обичат да си похапват добре, биха казали, че това си е най-обикновено пиле с бял сос, хайде да е по френски, „Пиле фрикасе”. Да. Най-обикновено пиле фрикасе, ястие уж простичко, но си иска майстора. И си го намира в лицето на Джордж Грийнуолд. Как е обогатил рецептата той? Добавил е гъби и накълцани зелени и червени чушки в соса, а и доста го е подсилил с разбито краве масло, мляко и сметана. Освен лимон, с който обикновено се подправя фрикасето, той е използвал сос „Уорчестър“ и ароматно вино (шери или мадейра)... Гъбите не са били обикновени печурки, а трюфели. Въобще – царско ястие, откъдето и да го погледнеш.

Пиле ала Кинг

Необходими продукти за 2 порции:

400 г сварено бяло месо от пиле (гърди)

3 ч.л. краве масло

1 зелена чушка

100 г гъби

3 ч.л. брашно

1 ч.ч. пилешки бульон

1/2 ч.ч. сметана

1 печена червена чушка

1 жълтък

1 с.л. вино „Мадейра“

олио за пържене

Начин на приготвяне:

1. Кравето масло се сгорещява в тиган. Добавят се почистените и нарязани на  ситно зелена чушка и гъби. Готвят се, докато омекнат.
2. След това се поръсва с брашното и се бърка до получаване на гладка смес. Постепенно се налива пилешкият бульон, а след това и сметаната.
3. Когато сосът заври, се прибавят нарязаното на хапки сварено пилешко месо и наситнената червена чушка. Силата на огъня се намалява.
4. Внимателно се добавя жълтъкът от яйцето и се разбърква. След това се налива виното. Ястието се дърпа от огъня и се сервира.

Съвет: По желание ястието се поднася с препечена филийка, сухарчета или сварен ориз.