Чушката люта, пак люта

Лютите чушки са плодове на тропическия храст Capsicum frutescens. Родина на растението е тропическа Америка. Както свидетелстват находките в индианските погребения, растението е било култивирано много преди откриването на Америка.
Днес люти чушки се отглеждат в цял свят, а употребата им в кулинарията е трудна задача. Използват се в пресен вид, изсушени, запечени, консервирани, стрити на прах, като съставки на различни сосове и подправки.
По света... и у нас
В Мексико най-разпространени са малките червени чушлета – чили, познати ни и от едноименния сос. Незаменима подправка са в Chili con carne (месо с лютив доматен сос) и други мексикански ястия. Те са и основна съставка на соса „Табаско“. А мексиканците са толкова пристрастени към лютивото, че съществуват и парещи десерти.
Латиноамериканските чушки от Френска Гвиана – кайен (Capsicum frutescens, Capsicum annuum), са близки до камбите, но имат силно лютив вкус. Научно е доказано, че екстрактът от тях има обезболяващ ефект и се прилага при мускулни, ставни и костни контузии; играе ролята на антиоксидант благодарение на бета-каротина, който обезврежда свободните радикали; предполага се, че понижава холестерола и ускорява метаболизма.
В Италия ги наричат пеперочино и вярват, че употребата им има терапевтичен ефект при атеросклероза, рак, депресия, стареене и т.н., но най-ценени от мъжете на Апенините са като незаменим афродизиак. Спагетите с нарязана на тънки ивици чушка или поръсеното с червен пипер ястие зареждат с енергия италианците до степен, че в Калабрия е създадена Академия на червената люта чушка.
Във Великобритания на почит е сосът „Уорчестър“, който се приготвя от черен пипер, бял пипер, лют червен пипер, карамфил, естрагон, чесън, сушени гъби, сливов мармалад и доматено пюре. Всички съставки се накисват във винен оцет, след това се варят с прибавка на вино и захар.
В Индия и Югоизточна Азия лютата чушка присъства толкова силно в кулинарията, че дори измества традиционни люти местни подправки, като уасаби, джинджифил или галангала.
У нас чорбаджийската чушка е средно голяма, дълга, къдрава и средно люта. Малките чушки са силно, приятно или слабо люти. Най-люта е черната шипка, която е зелена на цвят. Бялата шипка също е люта и зелена. Приятно люта е рибката, която е малко по-голяма и по-дебела от шипката – с тъмнозелен, оранжев или червен цвят. Приятно или слабо люта е късата, почти кръгла бонбонка – със светъл зелен и по-рядко жълт цвят. Особеното при румънката е, че освен зелени има оранжеви чушлета. На лютивина румънката е силно или приятно люта. На големина – колкото шипката, по-издължена и тънка.
Виновен е капсаицинът
Лютата чушка има силен аромат и вкус, вариращ от сладникав до лют и дори изгарящо лют (причината е в наличието на фенолното съединение капсаицин в плодовете, което в лютата чушка е 20 пъти по-голямо от това в сладката). Някои видове от тези чушки са толкова люти, че дори докосването до тях може да предизвика кожно раздразнение. Семената не са най-лютивата част на зеленчука, а ципата от вътрешната им страна.
Лютивината на чушката зависи от реколтата. Прието е, че когато годината е влажна и има повече дъжд, чушките са по-слабо люти. При суша тя събира повече лютивина. Бонбонката винаги остава слабо люта.
Плодовете на лютата чушка се употребяват неузрели, но могат и да се сушат – цели или на парченца. Чушките могат да се съхраняват на сухо място и запазват вкуса си през цялата зима. След това се стриват със или без семената и се употребяват в различни сосове, подправки за ястия, салати и пици. Цели могат да се употребят за подправка на супи и ястия.
В саксията 
Люти чушки могат да се отглеждат и в домашни условия, в саксия за цветя. Тогава хем могат да служат за украса, хем имате подръка прясна подправка. Важно е да се поливат редовно и да се подхранват с тор.
Абсолютна загадка
Няколко века преди откриването на Америка на стенописа „Тайната вечеря“ в Боянската църква са изобразени люти чушки.
Помагат ли лютивките при отслабване
Лютивият червен пипер действително може да ускори обмяната на веществата. Организмът реагира като на стрес по отношение на много лютивите ястия. Отделя се хормонът адреналин и леко се повишава температурата на тялото. А в такива условия и храносмилането, и преработването на храната стават по-бързо. По-бързо се изразходват и калориите.
Повечето червен пипер в ястията ви обаче едва ли ще доведе до отслабване. Лютивите съставки ускоряват обмяната на веществата само за кратко време – за не повече от половин час. За толкова време мазнините по ханша и бедрата едва ли ще се стопят.
Да не се забравя и друго – от силните подправки се засилва апетитът, защото се стимулира отделянето на стомашен сок. А ако се образува повече, отколкото е нужен за преработване на обяда например, след известно време отново ще ви се прииска да похапнете.