Креватни подвизи и още нещо…

Теориите, свързани с името на тази паста са толкова многобройни, че човек съвсем лесно може да се обърка. Заедно с тях вървят и едни недоказани слухове, които се предават от уста на уста. Всички източници, на които попаднахме, сочат две неоспорими неща – връзката на ястието с неаполитанската кухня и фактът, че първите писмените доказателства за съществуването му са от средата на XX век.

Ето и някои от най-популярните истории за произхода на тези толкова вкусни спагети.

В книгата си за кухнята на Неапол (Naples at Table: Cooking in Campania) Артур Шварц подробно разглежда етимологията на думата и по-конкретно термина „Путанеска“. Той разкрива, че това наименование е дало повод за много и различни интерпретации, но си заслужава да се обърне внимание главно на две теории.

Според първата името на спагетите е дадено от собственика на прословут публичен дом, който сервирал на своите клиенти въпросното ястие, за да се подкрепят с храна преди поредните „креватни подвизи“. Като основно предимство се изтъквал фактът, че ястието става бързо и е лесно за приготвяне. Други правят връзка между ярките цветове на интимното бельо на куртизанките и цветовете на ястието. Момичетата, за да привличат клиенти, се стремели да използват бельо в колкото се може по-ярки цветове, подобаващо прозрачно и крайно обещаващо. И от тази живописна гледка се ражда и името на ястието – достатъчен бил един поглед, за да се направи асоциацията със соса на спагети „Путанеска“, който съчетава зелено от магданоза, червено от доматите, тъмно от маслините, сиво-зелено от каперсите. Пъстро, нали?

Артур Шварц се натъква и на друга, не по-малко известна теория, която свърза името на ястието с кокетната Ивет Французойката, която освен с кулинарни фантазии, била надарена и с чувство за хумор. Смята се, че тя сътворила ястието опирайки се на своите провансалски корени и го кръстила така, за да увековечи най-старата професия на света.

На произхода на тази рецепта се спира и Джейн Корола Франческони, която в книгата „Неаполитанската кухня“ обяснява, че всъщност първоначалното име на това ястие било спагети по моряшки. Но малко след Втората световна война на остров Иския, намиращ се в Южна Италия, художникът Едуардо Колучи ги прекръщава незнайно защо с името, което носят и досега. Той живеел в живописна местност и често посрещал отбрани, близки приятели, които гощавал с въпросното ястие, което бил негов запазен специалитет.

Но не си мислете, че версиите свършват тук. Анарита Куомо също има свое виждане по въпроса. Според нейните проучвания тази рецепта е дело на архитекта Сандро Пети, който сам разказва как се е родила идеята за сос „Путанеска“. Той си спомня, че въпросната вечер, когато се ражда ястието, някъде в началото на 50-те години на миналия век, неочаквано на гости се изсипва една весела и ужасно огладняла компания. Сандро се опитал да се измъкне, като обяснил, че в кухнята няма наистина нищо, но уви... Това не спряло гладниците да настояват за нещо за хапване с настойчивите възгласи: „Ma dai Sandro, faci una putanata qualsiasi...“ (в по-свободен превод: „Хайде, Сандро, забъркай ни нещо!“). Тогава архитектът мобилизирал цялото си въображение и въпросната „Путаната“ се превърнала в сос „Путанеска“.

Така звучат фактите през устата на теоретиците. Но има и един друг, също правдоподобен слух, според който това била любимата рецепта на жриците на любовта, защото има наситен вкус и силен, завладяващ аромат. Те често приготвяли спагетите и изнасяли тенджерата с тях на прозореца и по този начин привличали клиентите, които не закъснявали да почукат на врата – било то от глад или по други всеизвестни причини...

Паста а ла Путанеска

Време за приготвяне: 20 минути

Необходими продукти за 4 порции:

500 г паста „Ригатони“

150 г маслини „Каламата“ (без костилки)

60 мл зехтин

2 консерви домати на кубчета (по 400 г)

6 скилидки чесън

6 филета аншоа

4 сухи червени люти чушлета

2–3 стръка босилек

3 с. л. каперси

1 ч. л. сух риган

1 щипка захар

сол и черен пипер на вкус

Начин на приготвяне:

1. Пастата се вари в подсолена вода, до степен „ал денте“.
2. Чесънът и аншоата се смилат в блендер и се запържват в половината от зехтина.
3. Добавят се натрошените чушки, доматите, разполовените маслини, каперсите, риганът и щипка захар.
4. Сосът се готви 5–10 минути на умерен огън. По желание се овкусява със сол и черен пипер.
5. В него се пресипва пастата и се вари 1–2 минути.
6. Всяка порция се поднася с накълцан босилек и капки зехтин.