Примадоната и добрата храна

Днес примадоните в операта са красиви и стройни… поне повечето от тях. Анна Нетребко, която се прочу повече с красотата и стройните си крака, отколкото с гласовите си данни, е един прекрасен пример. В 20-те години на миналия век обаче на Стария и на Новия континент властват примадони като Мери Гардън и Луиза Тетрацини. Последната доста бавно достига върховете на славата и едва на 36 години прави големия си пробив в „Ковънт Гардън“ в ролята на Виолета от „Травиата” на Верди. След края на онова паметно представление Тетрацини е извикана на сцената цели 20 пъти.

Останалото, както казват, е история...

През януари 1908 г. Луиза Тетрацини (1871–1940) дебютира в манхатънската оперна трупа на Оскар Хамърщайн в ролята на Виолета, а през декември 1911 г. – и в Метрополитън опера като Лучия от „Лучия ди Ламермур“. За тридесет и две годишната си кариера Тетрацини спечелва колосалната за времето си сума от 5 млн. долара, като за нещастие по-голямата част от парите си загубва чрез лоши инвестиции. Умира в Милано на 28 април 1940 г.

В историята на оперното изкуство и по-специално сред великите колоратурни сопрани Тетрацини заема своето достойно място. Дребна на ръст и почти толкова широка, тогавашните музикални критици я обожествяват с фразата: „Но пък какъв глас!” В историята на кулинарното изкуство, което толкова често върви ръка за ръка с операта, остава с прочутото и често сервирано чак до 50-те години на 20. век пиле „Тетрацини”.

Една от легендите за него се свързва, разбира се, с Огюст Ескофие, но великият готвач никъде не го споменава – нито в готварските си книги, нито в спомените си. Ястието се появява за първи път в Сан Франсиско, чиито жители особено обичали Тетрацини. Законови пречки я възпрепятстват да пее в Ню Йорк и певицата дава пресконференция, на която заявява: „Ще пея в Сан Франсиско, дори и ако трябва да го правя по улиците, защото знам, че улиците на Сан Франсиско са свободни.”

И така, в ясната коледна нощ на 1910 г. Тетрацини, ослепителна в бялата си вечерна рокля, се изкачва на една платформа и пее пред 200–300 хиляди жители на града. Смята се, че неизвестен готвач от Сан Франсиско измисля ястието „Пиле Тетрацини” в знак на голямата си любов към певицата, която се славела и с вкуса си към хубавата храна.

Пиле „Тетрацини“

Време за приготвяне: 1 час и 20 минути

Необходими продукти за 4 порции:

500 г паста „Лингуини“

500 г печурки

400 г пилешко филе

250 г сирене „Моцарела“

100 г краве масло

80 г сирене „Пармезан“

300 мл пилешки бульон

200 мл животинска сметана

4 стръка магданоз

1 скилидка чесън

1 глава лук

1 филия бял хляб

1 с. л. брашно

сол и черен пипер на вкус

зехтин за поливане

Начин на приготвяне:

1.Пастата се сварява в голямо количество подсолена вода, докато стане „ал денте“, отцежда се и се полива със зехтин.

2.Пилешкото се овкусява със сол и черен пипер, полива се със зехтин, и се готви на грил тиган до полуготовност. Охлажда се и се реже на кубчета.

3.Гъбите се обелват, почистват се от пънчетата и се нарязват на тънко. Запържват се в половината от маслото, заедно с наситнените лук и чесън. Когато станат златисти, се изваждат от съда. Ако е нужно, ги запържете на два пъти, за да не се задушат.

4.В същия съд се разтопява останалото масло и в него се запържва брашното. Щом стане златисто се наливат бульонът и сметаната, и се овкусява със сол и черен пипер. Прибавят се запържените гъби и лук.

5.В тава за печене се смесват пилешкото, наситненият магданоз, пастата и сосът с гъбите и лука. Разбърква се.

6.Поръсва се с накъсана моцарела, покрива се с хлебни трохи и с настърган пармезан.

7.Пече се в загрята на 200 градуса фурна с вентилатор, до златисто – 15 минути.