Със соя или без

Известната с ироничните си коментари американска писателка Фран Лебовиц отбелязва, че жителите на страните от Третия свят и жертвите на природни бедствия са единствените хора, които изобщо някога са се радвали да видят соеви зърна.

И наистина, соята рядко бива използвана в натура, може би главно заради дългия процес на накисване, варене и готвене, който изискват изсушените соеви зърна. Далеч по-удобни и съответно популярни са соевите продукти, като соевото мляко и майонеза, тофу, темпе, мисо и най-различните и авангардни вариации на тема „Соя, преструваща се на месо”, като соевата кайма, шницели и хапки. Всъщност соята така е превзела пазара, че е повече от възможно да я консумираме без изобщо да подозираме за това. В крайна сметка, най-добре е да се придържаме към към златния принцип „От всичко – по малко” и да не прекаляваме със соевите продукти – поне докато друга теория не тласне нещата в съвършено различна посока.