6 начина да направиш велик таратор

Хубаво българско кисело мляко, хрупкави и ароматни краставици (ситно нарязани на еднакви кубчета, не настъргани), счукани орехи и аромат на пресен копър и на чесън... Да, става дума за таратора – най-любимата наша студена лятна супа. Като се замислим, какво е лятото без тенджера с таратор в хладилника?

Любопитно е, че рецептата за таратор, която всеки българин и насън да бутнеш, ще изрецитира, невинаги е била такава.

В старите рецепти киселото мляко липсва. В миналото някъде са правили таратора с вода и оцет вместо с мляко, и са го наричали жътварски. Другаде пък са му слагали хляб или маруля. В речника на Найден Геров думата таратор е обяснена като „студена чорба от краставици, чеснов лук, орехи и оцет”.

Киселото мляко се появява в средата на ХХ век. Първата известна рецепта за познатия ни таратор е публикувана в „Книга за домакинята“ от 1956 г.

Началото на историята на тази студена супа ни връща някъде в Средновековието. Пътешественици, минали през земите ни през XVI-XVII век го споменават, макар и не точно с това име.

Думата таратор е персийска, поради което историците смятат, че и самото ястие е пренесено по нашите земи от Персия, като по пътя и още повече с времето е претърпяло известни промени и развитие. В Иран и днес се приготвя подобна студена супа от кисело мляко, краставици, чесън и черен пипер, но вместо копър ѝ слагат пресен джоджен, а понякога добавят също орехи и стафиди.

Предлагаме ви 6 варианта на тази култова студена супа, с които да разнообразите лятното меню.