Горчиво, горчиво!


0
64102

За точния произход на синапа историята мълчи, но семена от растението са намирани в селища, датирани в каменната ера. Някои историци твърдят, че подправката първо е култивирана в Индия, други – че произлиза от Древен Египет и е пренесена на територията на Европа от римляните. 

Какво казва ботаниката?
Синапът е едногодишно тревисто растение, принадлежащо към сем. Кръстоцветни заедно с броколите, брюкселското и обикновеното зеле.
Известни са 40 вида, но в кулинарията се използват три – бял, черен и кафяв синап. 
Предполага се, че родината на едно от най-добрите медоносни растения – белия синап (наричан е още и жълт синап, заради светложълтия цвят на семената му) е Средиземноморската област. Растението е култивирано в цяла Европа, Северна Америка и Северна Африка.
По-разпространен у нас е черният синап. Семената му могат да бъдат светлочервени или сиво-кафяви. На големина са по-малки от тези на белия синап, но са по-лютиви.
Кафявият синап е известен още и като индийски синап и не се отличава особено от черния. Произхожда от Хималаите, а цветът на семената варира от светло- до тъмнокафяв. Семената на кафявия синап се събират механизирано, за разлика от тези на черния, които се прибират ръчно. Затова кафявият синап е по-популярен и широко използван.

Как е на вкус?
При сдъвкване на семена от синап отначало се усеща горчив вкус, който след това преминава в остър и парлив, познат от готовата горчица.
На Запад използват синаповото семе също така и за маринати, саламури и консервиране – то е задължителна съставка на редица зимни благини, като кисели краставички и туршия, а понякога и кисело зеле. При консервирането се комбинира с хрян, черен пипер, чесън, лук и копър. Обикновено за 10 л течност е достатъчна само една супена лъжица синапово семе.
В Индия много ценят синапа и освен че използват листата за салата, пържат семенцата в нагорещено олио, докато се пукнат и след това ги използват за гарнитура на различни ястия. Освен това използват сурови целите семена на кафявия синап за поръсване на оризови специалитети, както и за приготвяне на къри заедно с други подправки.
Белият синап често се употребява в миксове от подправки за приготвяне на ястия с месо и морски дарове. Семената му са най-предпочитаната суровина за приготвянето на горчица, въпреки че етеричното масло, което съдържат, предизвиква силни изгаряния по кожата. 

Вездесъщата горчица
Повечето хора познават именно това лице на синаповото семе, а именно: в ролята му на основен участник в създаването на едно от значимите кулинарни достижения на човечеството, без което сандвичите и бързите закуски нямаше да са това, което са. Едва ли има нещо в процеса на приготвяне на горчица, което да не е известно на всекиго – синаповото семе се смила наедро, пресова се, за да се отстранят мазнините, смесва се с оцет, сол и захар, като се добавят различни подправки (чесън, естрагон, бахар, карамфил, канела и др.), след това се оставя да ферментира 24 часа – и готово! Десетките видове горчица, на които се радваме в наши дни, използваме почти навсякъде в кухнята и по всевъзможни начини – за хот-дог, хамбургери, пици, сандвичи, за месо и салати, с майонеза и други сосове. 

Хем вкусно, хем полезно!
Синаповото семе се смята за много добър източник на омега-3-мастни киселини, както и на фосфор, магнезий, желязо, цинк, калций, протеини и фибри.
Олиото, приготвено чрез студено пресоване от синаповото семе, е много подходящо за външна употреба при масажи, тъй като подобрява циркулацията на кръвта, развитието на мускулите и тена на кожата, а освен това е и антибактериално.

И още нещо...
Синаповото семе е възможен източник на биодизел – течно гориво, близко до дизела, а останалата след пресоването и добиването на маслото маса се използва като пестицид.

Pinterest
Коментари (0)



100 ДУШИ ОНЛАЙН
Марина Георгиева коментира рецептата Пица от тиквички
ЛЮБОПИТНО
БЮЛЕТИН
Абонирайте се за седмичния бюлетин на Бон Апети и получавайте най-новите рецепти и новини
E-mail:
Списък на всички потребителиУсловия за ползванеРекламаЗа насКак да печелите точкиКарта на сайта