Шалотът има много по-деликатни вкус и аромат от обикновения кромид, които леко напомнят за друг роднина – чесъна, и затова се препоръчва за наистина класически френски блюда като coq au vin (петел с вино) и boeuf bourguignon (говеждо по бургундски).
Това предпочитание важи и за множество други рецепти от Франция, независимо дали става въпрос за постни и месни ястия, салати или сосове. Е, трябва да се признае, че популярната и много вкусна френска лучена супа не може да се приготви без големите глави кромид, но в крайна сметка като цяло той се оказва в неизгодна позиция спрямо пришълеца от Обетованата земя.
По-нежната структура на шалота и по-бързото му приготвяне го правят много подходящ и широко използван при познатата азиатска готварска техника stir-fry (пържене в уок за кратко време, в малко мазнина и при непрекъснато разбъркване). Екзотичните кулинарни комбинации с други продукти са твърде многобройни за изброяване...
Лук без сълзи
Важна подробност за шалота е, че при рязането му плачем много по-малко, отколкото от кромида. Тази благодатна характеристика се дължи на много по-ниското съдържание на вещества, съдържащи сяра, които заедно с някои ензими предизвикват обилните сълзи. Различният от този на кромида химичен състав не прави шалота по-малко полезен. Не на последно място е важно да се посочи, че в редица публикации се набляга върху силния му антиканцерогенен ефект.
В България на все повече места се намира шалот, обикновено внос от Франция. Това може да го превърне в редовен участник в ястията на трапезата ни, но доста високата му цена за съжаление бави нарастването на популярността му у нас.
На 7-8 април 2024 Международната кулинарна асоциация JRE-Jeunes Restaurateurs отбеляза своя златен юбилей с грандиозно...
Какво е сутринта без уханието на току-що опържени филийки, топли банички, мекици, понички… Факт е,...
Кремообразно авокадо, чесън, сок от лайм и пресен кориандър… Едва ли има някой, който да...
Страстните почитателите на азиатската кухня, сред които сме и ние, добре познават предимствата на естествено ферментиралия...
Едва ли американската химичка Мишел Франкъл е подозирала, каква „буря“ ще предизвика с работата си...