Най-здравословната „жива“ храна

Според учените, кълновете са най-здравословната „жива“ храна, която познаваме. По време на покълването и поникването, семената рязко променят химичния си състав. Така например съдържанието на витамин E (едно от най-мощните средства в борбата с рака, стареенето, сърдечно-съдовите болести и др.) се увеличава до 40 пъти при поникването. В сравнение със семената в покой кълновете имат и 5 пъти по-високо съдържание на витамини от групата В, витамин С и изобилие от микроелементи, ензими, фитохормони, антибиотици, антиоксиданти, стимулатори на растежа и др. Тези вещества подпомагат намаляването на „лошите“ мазнини, извеждат токсините от организма, нормализират функцията на стомашно-чревния тракт, намаляват последствията от стреса и се борят с болестите на цивилизацията по възможно най-естествения начин – чрез храната! По време на прорастването се разрушават факторите, задържащи калция и другите минерали, така че въпреки високото си фибрено съдържание кълновете са подходящи и за хората с остеопороза. Те са удобен и сигурен начин за набавяне на лесноусвоими белтъчини, мазнини и въглехидрати независимо от климатичните условия и географските ширини.

Как да си ги приготвим сами у дома?
Купете семена за покълване от диетичните (диабетични) магазини. Накиснете ги за 12–18 часа в студена вода и ги оставете на тъмно и хладно място, докато набъбнат. След това ги измийте обилно и разстелете семената на тънък слой. Покрийте с мокър тензух така, че да останат на тъмно и влажно.
Всекидневното обилно измиване на покълващите семена е задължително! В противен случай кълновете ще загният.

Времето за покълване
е различно и зависи от твърдостта, едрината на семето и околната температура. Затова стриктно следвайте указанията, дадени върху опаковката. На нея е отбелязана и препоръчителната големина за съответните кълнове, необходимостта от излагането им на светлина, както и подходящите комбинации с други семена и хранителни продукти.

Препоръчителната дневна доза
кълнове е 2–3 с. л. за възрастни и същото количество, но чаени лъжички при деца, без значение дали имате някакво заболяване или сте здрави. Добре е дозата да се достигне постепенно.

Важно е да знаете, че
• кълновете следва да се измиват непосредствено преди консумация, тъй като по време на развитието си отделят дразнещи храносмилателната система вещества.
• не е препоръчително да се купуват готови салати с кълнове от магазините, тъй като зеленчуците в тях са настъргани поне ден преди да ги консумирате, а продължаващите да растат кълнове са негодни за употреба, без да бъдат обилно измити с вода.
• най-добре е, кълновете да се консумират сурови, сутрин като първа закуска, смесени с ядки, плодове, зеленчуци, мляко и др. или прибавени към салатата на обяд и/или вечеря.
• кълновете трябва да се дъвчат бавно и дълго, докато станат на кашичка.
• може да хапвате кълнове всекидневно, но най-добре – в периодите на усилена умствена или физическа работа и преумора или след прекарано заболяване.

Кои кълнове за какво помагат?
• кълнове от пшеница – при заболявания на нервната и сърдечно-съдовата система, влошено състояние на кожата и ноктите, за забавяне на стареенето
• кълнове от овес – при белодробни заболявания и стрес
• кълнове от слънчоглед и тиква – при атеросклероза, сърдечно-съдови заболявания, безсъние, разстроена нервна система, за забавяне на стареенето и при проблемна кожа
• кълнове от ленено семе – за прочистване на храносмилателния тракт, елиминиране на солите на тежките метали и холестерола от организма
• кълнове от царевица – при хиповитаминоза, климакс
• кълнове от фасул, грах – при диабет, намалена коагулация на кръвта (препоръчва се кълновете да са леко сварени или попарени)
• кълнове от соя – при климакс, наднормено тегло и затлъстяване, намалена имунна защита и стрес
• кълнове от люцерна – за забавяне на стареенето и засилване на имунната защита, тъй като съдържат всички необходими витамини и минерали
• кълнове от леща – анемия, пролетна умора и диабет, както и за стимулиране работата на мозъка и нервната система
• кълнове от ръж – за възстановяване на нервите и мускулите, особено при хора, занимаващи се със спорт или заети с тежък физически труд.