Огнената горчица

Горчицата е една от най-популярните подправки в световната кулинарния. Синапеното семе е основната й съставка, а археолозите са доказали, че синапът е най-древната подправка. Има данни, че е бил култивиран няколко столетия преди новата ера. Когато в древността пиперът и хрянът още не са били познати, месото е било мазано с кашичка от счукани зрънца синап. А за да обозначи нещо дребничко, античният човек казвал: “То е като синапено зърно”.

За родина на горчицата се посочва Западна Азия, откъдето произхожда синапът. Смята се, че някъде около 1. век подправката е направена за първи път. Приготвяла се от счукани синапени зърна, които се заливали с вино или оцет и се оставяли да ферментират. Технологията на производство й не се е променила съществено до днес. През 1634 г. се появява и първата фирма, която започнала производството на подправката. Фабриката се намирала във френския град Дижон, който веднага придобива световна популярност.

Горчицата има различни оттенъци – от жълт до кафяв, и е незаменима в кухнята. На пазара се предлагат около сто различни вида горчица, като започнем с нежната лимонена и завършим с лютата горчица с хрян. Особено приятна и подходяща за приготвянето на студени блюда е горчицата със зелени подправки. В състава й има незряло грозде, естрагон и др. Тя е много подходяща при топлинна обработка на пилешко и телешко месо, риба. Освен че предпазва от изтичане на месния сок, много добре го ароматизира.

Намазаните с горчица порции месо преди тяхната топлинна обработка стават по-крехки, а пък ако месото е агнешко, отстранява специфичния му мирис.
Французите почти не я употребяват в чист вид, но я включват в състава на много сосове и заливки. В шведската кухня пък се използва като подправка за рибни ястия, за маринати и по-рядко за рибни сосове. В руската кухня горчицата върви най-вече с мезета и всякакъв вид месо и колбаси.

Дижонска горчица
Приготвя се от семената на черен синап, като се добавя вино, което придава на тази популярна горчица гладкост и приятен вкус. Тя е класическа подправка за стекове и месо, приготвено на грил. Много добре върви с лека храна. Подходяща е за дресинги, сосове, а и защо да не придадете различен вкус на майонезата!

Английска горчица
Пикантна горчица, приготвена от семената на бял синап, които понякога се смесват с пшенично брашно (за обем) и куркума (за цвят). Това е традиционна подправка за стек или ростбиф. Много добре върви със студено пушено месо или колбас. Продава се във вид на брашно или готова. Често се използва в рецептите със сирена или сосове.

Френска горчица
Ароматна горчица с нежен вкус, която се приготвя от семената на черен синап, винен оцет, естрагон и копър. Предлага се с ястия от месо.

Зърнеста горчица
Приготвя се от почти цели синапени зърна и бяло вино, лека е и е подходяща за месо на грил. Синапеното семе се раздробява само частично, за да може готовата смес да хруска. Има леко и силно пикантна зърнеста горчица. Добавя се към млечните сосове за пилешко и свинско месо. Подходяща е и за сандвичи и дресинги.

Руска горчица

Отличава се с това, че е доста пикантна и люта. Подходяща е най-вече за месо.

5 огнени идеи

• Добавете няколко супени лъжици дижонска горчица в супата, гулаша или соса.
• Добавете малко зърнеста горчица в картофеното пюре.
• Разбийте малко зърнеста горчица, кисело мляко, майонеза, настърган морков или ряпа. Резултатът – страхотна салата!
• Невероятна комбинация: леко запържено пилешко бонфиле, добавяте сметана, бяло вино и дижонска горчица.
• Ако под капачката на отвореното вече бурканче с горчица сложите резен лимон, тя не само няма да засъхне, но и ще и придадете приятен лимонов аромат.