Силен като камък

Древните народи смятали, че който консумира магданоз, става силен като камък. Оттам идва и научното му родово име – петрозелинум (петрос на гръцки – камък).

Легенди от близо и далеч
Най-старите сведения за магданоза се срещат в египетските папируси. В древността магданозът е бил особено уважаван и дори смятан за свещено растение.
Елини и римляни са го използвали по-скоро с лечебна цел и за декорация, отколкото като храна и подправка.
В гръцката митология магданозът е закрилян от богинята Персефона. Дългият му вегетационен период се свързва именно с богинята на пролетта и подземния свят и Св. Петър. Древна легенда обяснява, че преди да поникнат семената на подправката, те трябва да отидат до подземния свят и да се върнат 9 пъти.
А италианците се питат: Какво е едно ястие без магданоз?!

Как да го познаем?
Многогодишно тревисто растение с голо, набраздено, разклонено и високо до 80 см стъбло. Коренът е вретеновиден, месест и белезникав, а листата са светлозелени, лъскави, двойно до тройно перести.
Цъфти през втората година след засаждането. Цветовете са жълтозелени, събрани в сложни сенниковидни съцветия, в основата с обвивка от 1–2 листчета.
Плодовете са сиво-зелени, яйцевидни, разпадащи се на две половинки.

Как да го използваме?
Използват се листата, плодовете и корените. Листата се берат през цялата година, корените се вадят наесен или през цялата зима, а плодовете се берат след узряването, в периода август-септември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса. Изсушената подправка трябва да е със запазен естествен цвят и допустима влажност 12%.

Къде да го открием?
Родината му е Средиземноморието, а в България вирее навсякъде из цялата страна.

За какво помага?
Магданозът се препоръчва при възпаление и болки в стомаха и червата, възпаление и пясък в бъбреците и др. Външно се използва против лунички и петна по лицето, отоци, ужилване от насекоми и др.