Слънчевият дар

Идва от Мексико и дълго време е бил отглеждан от европейците единствено и само като красиво градинско цвете. В кулинарно отношение слънчогледът добива популярност едва през 17. век, когато печените слънчогледови семки започват да се използват като заместител на кафето, а в суров вид често се добавят в различни печива.

Двеста години по-късно
европейците откриват, че от слънчогледовите семки може да се прави олио, а днес то присъства в кухнята на всяко родно домакинство и определено е продукт с дълга традиция в кулинарната ни история. Слънчогледовото олио е с богато съдържание на витамин Е (важен актиоксидант) и може да се похвали с нулево съдържание на холестерол. Възможността да бъде загрявано на висока температура, го превръща в една от най-подходящите мазнини за всевъзможни приложения в кухнята – пържене (и на маслена баня), задушаване, овкусяване на предястия и салати.

Известно е, че повечето аромати
се разтварят перфектно в мазнина, което позволява лесно да си направим сами ароматно олио в домашни условия. За целта ни е необходимо олио с неутрален вкус и аромат, каквото е слънчогледовото, което пък си подхожда перфектно с подправки като естрагон, магданоз, мента и розмарин.

Слънчогледовите семки
са един от основните източници за произвеждане на полиненаситено олио. От всички познати ни култури, те имат едно от най-високите нива на витамин Е (основният мастноразтворим антиоксидант), който действа антивъзпалително и повлиява благоприятно сърдечно-съдовата ни система.

Слънчогледовите семки имат своето запазено място в списъка на т.нар. суперхрани
В състава им се съдържа антиоксидантът бета-каротин. Богати са и на жизненоважната за човешкия организъм линолеева киселина. Неслучайно слънчогледовите семки все по-често се препоръчват и се използват към дресинга на салати, като добавка при приготвянето на сладкиши и бисквити, както и като заместител на някои видове ядки (като фъстъците например), които не се славят с толкова добри здравословни показатели.

Фитостеролите, съдържащи се в слънчогледовите семки,
понижават холестерола. Участвайки активно в менюто ни, те понижават кръвните нива на холестерола, укрепват имунната ни система и намаляват риска от определени видове рак.
Слънчогледовите семки са добър източник и на магнезий и селен. Изследвания са показали, че магнезият помага в редуцирането на астматичните пристъпи, понижава кръвното налягане, предпазва от мигренни главоболия и редуцира риска от сърдечен удар или инфаркт. Селенът пък подобрява детоксикацията и предпазва от рак. В 100 г слънчогледови семки има повече белтъчини, отколкото в една пържола.

За да запазят полезните си свойства
и за да не отделят вредните за организма афлатоксини, слънчогледовите семки (а също и ядките) трябва да се съхраняват на хладно и сухо място. Препоръчително е, да се консумират сурови, както и да се купуват, пакетирани в непрозрачни опаковки, а след отварянето им, да се съхраняват в хладилник или фризер.