Свещената трева

Името й идва от латинското наименование salvus, което означава здрав, а това отразява лечебните й свойства – да лекува и да заздравява рани. Наричали я „природен естроген” и се считало, че силата й може да направи човека безсмъртен.

Галите смятали, че салвията може да лекува всички болести, използвали я против температура и кашлица. За римляните била свещено растение и разрешение да я берат имали само определени хора, облечени по специален начин, и то без да използват железни прибори, защото се смятало, че тези прибори са несъвместими със салвията.

Съществуват много видове салвия. Растението, познато още и като Градински чай, представлява полухраст, висок около 30–60 см, който често се отглежда и като градинско цвете, заради красивите си лилави цветове.

Позната още на древните римляни, салвията се използва широко в традиционната италианска, а и в световната кухня, предимно при приготвяне на телешко и свинско месо. Притежава специфичен и силен аромат, което я прави доста подходяща за подправка в кулинарията.

Мъхнатите й листа се разпознават добре, като сухите листа са по-ароматни от пресните. В кулинарията се използват пресни или сушени листа от салвия за овкусяване на бели меса, телешко, заешко, свинско, агнешко, риба, различни предястия и солени торти и др. Не е препоръчително да се комбинира с други подправки, защото ароматът й е силен и може да потисне този на останалите подправки. Не трябва да се използва при печене на грил, защото високата температура й придава горчив вкус. Ароматът на салвията премахва неприятните кухненски миризми, както и миризмата на месо. Тъй като е силна подправка, за да се запази качеството й, не трябва да се съхранява дълго време.