Универсалният продукт

Смята се, че култивирането му е започнало в Югоизточна Турция, а по-късно нахутът се разпространява в Средния изток и Средиземноморието.

Съществуват два основни вида нахут. Единият е с малки и тъмни зърна и лилави цветове, и е характерен за Индия и Мексико, като представлява 90% от световното производство на нахут. Вторият, познат и у нас, е с по-едри и по-светли зърна, с бели цветове и се отглежда главно в Средиземноморието и Близкия изток.

Древните гърци са консумирали зърната нахут както като в основни ястия, така и като десерт, че дори и сурови, когато семената са още млади, а римляните най-често са го поднасяли печен или сварен в бульон.

Както много други растения, в Древността са използвали нахута не само с кулинарна цел, но и като медицинска култура – компрес от млади растения се е използвал при лечение на рани и възпаления. Древните араби и египтяни пък са го препоръчвали като афродизиак.

Нахутът е смятан за една от най-лесносмилаемите бобови култури. Както и останалите варива, нахутът също е добър източник на аминокиселини и белтъчини – от 19 до 25%, в зависимост от сорта. Важен фактор е високото съдържание на фибри, фосфор, магнезий, цинк, желязо и калций, като според някои източници, калцият в нахута е колкото в киселото мляко (190 мг на 100 г).

Съдържа витамини B1, B2, B6, C и A, а също и фолиева киселина. По съдържание на мазнини нахутът превъзхожда останалите бобови култури, с изключение на соята – около 5%, като 90% от тях са полиненаситени, а въглехидратите са 64% (от които 47% скорбяла).

Освен като познатата леблебия и в симпатичните нахутени кюфтенца (фалафели), нахутът намира приложение в кухнята и при готвенето на супи, салати, яхнии, различни гарнитури и популярната паста хумус, приготвяна от нахут и сусамов тахан. Освен това от него се получава брашно, което се използва за панировки, а когато се прибави към сухо мляко или пшенично брашно – и за приготвяне на различни детски храни, тестени и макаронени изделия.

Както и повечето варива, нахутът се накисва във вода (между 12 и 24 часа), за да омекне. След това трябва да се свари добре, тъй като съдържа фазин (отровно вещество, което организмът не може да преработи), който се унищожава при топлинна обработка.

Вкусът на сварения нахут наподобява този на боба и царевицата, което предоставя широк терен за кулинарни експерименти в разнообразие от рецепти.