Здравословният зелен фасул


0
5445

Произлиза от Южна Америка, като се смята, че отглеждането му е започнало преди 7000 години на територията на днешно Перу и Южно Мексико – в Андите развиват светлите на цвят и приятни за окото сортове, а в Мексико – по-тъмните и обикновени, както и белия боб.

Отглеждането на фасул
постепенно се разпростира из цяла Южна и Северна Америка, като някъде през 15.–16. век достига и до Стария континент. Благодарение на приспособимостта и лесната технология за отглеждане, до началото на 17. Век, фасулът вече е популярна култура не само в Европа, но и в африканските й колонии. В днешно време боб се отглежда по цял свят и повечето страни могат да се похвалят с някакъв местен сорт. Около 30% от световното производство идва от родината на фасула – Мексико, Централна и Южна Америка, като значителни количества се отглеждат също и в Азия и Африка.

От една страна, съдържанието на белтъчини в зеления фасул е 6%,
докато в стария боб е четири пъти повече, но пък „младежта” наваксва с по-голямо количество на витамините за сметка на въглехидратите, които при по-старото поколение са 50–60%. Иначе и двете генерации съдържат, разбира се, в различни количества витамини от B групата и витамин С, както и калций, който е повече в стария боб. Той освен това е богат на фолиева киселина, желязо, селен, магнезий, калий, йод, фосфор, цинк и аминокиселини, а количеството на фибрите е значително по-високо в сравнение със зеления фасул. Установено е, че фасулът понижава кръвната захар и холестерола и действа благоприятно на сърдечно-съдовата система, младият боб пък намалява усвояването на мазнини от организма благодарение на съдържащата се в шушулките и зърната целулоза.

Преди всичко зеленият фасул е богат на влакнини (целулоза) и витамини.
Той съдържа витамините С, РР, В1, В2. Влакнините в него по естествен път намаляват усвояването на мазнини от организма. Съдържа и вещества, които понижават количеството на лошия холестерол в кръвта, което го прави подходяща храна за хората, предразположени към склеротични изменения на кръвоносните съдове и исхемична болест на сърцето. Особено ценно е, че в този зеленчук има комплекс от незаменими аминокиселини – аргинин, тирозин, левцин, лизин, триптофан, аспарагин, които влияят върху основни процеси на обмяната.

Зърната на фасула съдържат още биологично активни вещества
– инсулин, лимонена, малонова, ябълчна киселина и др. Богати са на минерални вещества натрий, калий и особено на калций и фосфор. Ето защо зеленият фасул трябва да присъства в храненето на подрастващите и да се включва в диетата на пациенти, възстановяващи се след тежки заболявания.

В българската традиционна кухня фасулът винаги е бил на почит.
И не само заради вкусовите му качества, а и защото е изключително полезна и засищаща храна.


В световната кухня
бобът понякога се приготвя с паста и като кюфтенца, а зеленият фасул най-често бива бланширан и използван в супи, салати и ястия с ориз.

По мнение на специалистите
в света са познати над 200 сорта зелен фасул и всеки от тях е с характерна окраска, форма и размер на шушулката – срещат се във всички нюанси на зеленото, в светложълто или златисто, меланж между бежово и бордо. На дължина варират от 5 до 35 см, а и формите им са разнообразни – прави, извити, тръбообразни, плоски – широки, тесни. Колкото е по-млада шушулката, толкова по-вкусен и крехък е фасулът, понеже когато зреенето напредне, шушулката се втвърдява и загрубява. В детска възраст бобът има деликатен и свеж аромат и вкус, който постепенно се трансформира в по-землистите нотки на зрелия фасул.

Pinterest
Коментари (0)



206 ДУШИ ОНЛАЙН
ЛЮБОПИТНО
БЮЛЕТИН
Абонирайте се за седмичния бюлетин на Бон Апети и получавайте най-новите рецепти и новини
E-mail:
Списък на всички потребителиУсловия за ползванеРекламаЗа насКак да печелите точкиКарта на сайта