Бирата – приказка за възрастни

Увлекателна и с добър край е приказката, която ще ви разкажем. Тя няма да е за приспиване, а за ободряване и за разкриване на тайни около напитката, която съвсем естествено е покорила света със своя превъзходен вкус. Всъщност, тук истински край няма да има, защото историята продължава, за радост на всички, които са истински ценители на бирата. Именно за тях са следващите редове, а също и за тези, които тепърва започват разходката си из един свят на вкусове и цветове, в чаши с много мехурчета и мек бял калпак.

И така
Имало едно време ...
Повече от 8 000 години естествената хармония на бирата следва човешката история. Първи шумерите откриват насладата от вкуса, приготвяйки пиво, наречено от тях сикару. Това е отбелязано и в един от най-старите документи за културното развитие на човечеството от около 3500-4000 г. преди новата ера. На него са изобразени хора, които пречистват зърнени храни за приготвяне на пиво, предназначено за жертвоприношение на богинята, закрилница на земеделието и плодородието. Хлябът и бирата са били основна храна на човека при шумерите, затова те са се давали като дажба на хората заедно с възнаграждението за положения от тях труд.
От шумерите традициите се предават на вавилонците, които смесвали препечено на нагорещени камъни тесто от пшеница и ечемик с вода, а в впоследствие за аромат и вкус започнали да прибавят треви. Най-новите съвременни изследвания показват, че вавилонците са познавали и употребявали хмел при приготвянето на пивото.
От вавилонците производството на бирата преминава у египтяните. В царството на фараоните варенето на пиво се развива в техническо и търговско-промишлено отношение. Възникват специални малцераи за приготвяне на малц и прочути пивоварни градове като град Пелусий (Суни) на устието на река Нил.
Пивоварството при древните египтяни е вървяло ръка за ръка с хлебарството. Дори е имало случаи, когато бирата се е приготвяла в самите хлебарници. Слабоалкохолно пиво се приготвяло в самите жилища от жените-домакини, а силно пиво – в специални пивоварни работилници, в промишлени количества. Съществуват данни и за приготвянето на бира от  древните гърци и римляни. Гърците са го наричали „цитхос", а римляните - „церевизиа". Пивото е било известно и на други народи в Европа. В документи от V век се споменава, че приготвянето на пиво от галите е преминало у испанците, а оттам - във Франция, Англия и Ирландия.
Приготвянето на бира е било силно развито у траките, панонците, хуните и други. Чрез преселването на различни народи приготвянето на пивото се е пренесло от една страна в друга с течение на столетия.

В Средновековието и нататък
В никоя друга страна, както в Германия, приготвянето на пиво и търговията с него не са се развили с такава популярност и традиция. До времето на Карл Велики (VIII век) те са поминък на жената-домакиня и домашно изкуство. С течение на времето много от домакинствата са се специализирали и тези от тях, които са приготвяли действително хубаво пиво, са започнали да се наричат „домашни пивоварници". Всяка една от тях е имала и своя кръчма.
През IX в. са създадени и т.нар. „манастирски пивоварни". Само в Германия те достигнали до около хиляда на брой. Подобно е било и положението в Англия, Франция и други страни. Най-старата манастирска пивоварна, запазена и до днес е Свети Вайнщефан – в гр. Фрайзинг. Тя е построена през 1040 г.
След това се създават дворцовите пивоварни, а по-късно и гражданските пивоварни.
През Средновековието майсторите пивовари в Германия са се наричали браумайстери. Това класическо наименование е запазено по пивоварна традиция и до днес. Браумайстерите са били задължени да ходят облечени в специално облекло, за да могат полицейските и финансовите органи на града да ги следят да не избягат в някои други градове, където да предадат тайната рецепта за произвеждането на специалния вид пиво на дадения град.
През 1516 г. с цел да запазят традиционния, натурален състав на бирата, баварските херцози Вилхелм IV и Людвиг X създават тъй наречената Рейнска забрана - „Закон за чистотата на пивото". Според него бирата може да се произвежда само от естествени природни съставки - малц, вода и хмел. Този закон е в сила и до днес в Германия.
През ХVI - ХVIII век  Англия става родината на известното тъмно пиво „Портер".
В стара Бохемия (Чехия), стара Моравия и Бавария се наблюдава бурен растеж на производството на пиво.   И до днес наследниците на баварските крале пазят документи за ежедневното производство и консумация на бира. През XV век само в Прага са били открити 55 пивоварни и 86 малцерая.
В Русия пивоварството получава широко разпространение след IX век. В Азия, респективно в Япония, се е произвеждало предимно пиво от ориз, какъвто е бил например пивоварният вид „саке".
От Европа пивоварството се разпространява и в Америка. Пионерите заселници го пренасят на континента с кораба „Мейфлауър“. Първата пивоварна е построена в щата Вирджиния през 1637 г.

На родна земя
Има доказателства за това, че пивопроизводството е било развито в древността  по днешните български земи. Намерените от  родните археолози  древни артефакти показват, че  траки и мизийци, обитавали земите на днешна България, също са познавали бирата. Сред редицата материални свидетелства отпреди 8 хиляди години има открити глинени чаши, които наподобяват бирените халби, както и съдове, за които се предполага, че са използвани за приготвяне на пиво. Според други праисторически находки, датирани към 7-то хилядолетие преди Христа, може да се приеме, че в днешните земи на Южна България в долното поречие на р. Марица праисторическите хора са си правели бира.  Възможно е за ферментацията да е използвана мравчена киселина. Разбира се неолитните ни прадеди са произвеждали пивото по много примитивен начин, но все пак по нашите земи са пиели бира преди Египет.
Като говорим за по-близки времена, пивото е било известно у нас още преди Освобождението, чрез продажбата му от чуждестранните пътнически кораби, спиращи на нашите дунавски и черноморски пристанища. През 19 век пивоварството тръгва по своя дълъг път – от малките пивоварни работилници до първите фабрики, създадени след Освобождението в Пловдив, Шумен, София, Търново, Лом, Стара Загора, Русе.
Днес в България има 6 компании за производство на бира с 8 пивоварни завода, 3 самостоятелни  предприятия за производство на малц и 2 малцерая към пивоварните компании, 1 фабрика за производство на хмелов гранулат и 3 бирарии-минипивоварни във Варна, София, Трявна.

От какво и как се произвежда пивото
При производството на бира се използват естествени суровини – вода, малц, хмел и пивни дрожди (известни с по-често срещаното наименование - мая). Всяка една от тези суровини има своята особеност, която съчетана с тази на другите суровини в хода на технологичния процес формира характера на най-различни видове бира.
Технологията при производство на бира минава през следните етапи:
Приемане, съхранение и пречистване на малца – чистотата на малца е много важно условие за нормалното протичане на процесите.
Смилане на малца – това е една от най-важните операции в началния етап на производство на пивото. За да се осъществи разграждането на веществата, налични в малца, е необходимо ензимите да достигнат до тях, а това се осъществява именно чрез смилането на малца.
Смесване на малца с вода – получава се т.нар. малцова каша. Водата дава възможност за действие на ензимите, както и условия някои вещества да преминат в разтворима форма.
Майшуване – един от най-важните и сложни процеси. Представлява поддържане на определена температура на малцовата каша за определено време, наричано още температурни паузи. Разградените вещества преминават в разтворима форма и формират екстракта на пивната мъст. Именно част от този екстракт впоследствие може да бъде подложен на ферментация и да позволи обособяването на пивото като специфична алкохолна напитка.
Филтрация на малцовата каша – целта на този етап е да се отдели течността от малцовите трици.
Промиване на малцовите трици – при филтрацията първата партида пивна мъст се нарича още сладка пивна мъст заради високата концентрация на захари. След отделянето на сладката пивна мъст, триците остават почти сухи.
Варене на пивната мъст с хмел – при варенето на пивната мъст се влага и хмел, който придава специфичната горчивина и аромат на бирата.
Отделяне на горещите утайки – при процеса на варене се формират различни по състав неразтворими частици, които в последствие преминават в утайка. И тъй като тези частици могат да попречат на правилното протичане на ферментационния процес, те се отстраняват веднага след варенето на пивната мъст.
Охлаждане и аериране на пивната мъст – охлаждането е свързано с последващото заквасване на пивната мъст с чиста култура пивни дрожди. Ако не се осъществи това охлаждане, високата температура неминуемо би унищожила микроорганизмите.
Заквасване на пивната мъст – използването на чиста култура пивни дрожди е в основата на високото качество на пивото. А внимателно подбраният и контролиран щам пивни дрожди е задължително условие за пълноценното протичане на ферментационния процес.
Главна алкохолна ферментация – това е единственият начин за превръщането на пивната мъст в бира.
Доферментиране и съзряване на пивото – тук се създават условия за доферментиране на част от екстракта, останал след протичане на главната ферментация. Това дава възможност за допълнително образуване на алкохол, като едновременно с това се извършват и редица други промени в състава бирата, които оформят нейната ароматно-вкусова характеристика.
Филтриране на пивото – чрез филтрацията се постига висока степен на бистрота, както и стабилизиране на пивото по отношение на евентуални бъдещи потъмнявания.
Успокояване и бутилиране на пивото – след филтрацията пивото трябва да прекара в покой 20–24 часа, като през това време се възстановява равновесието между свързания и свободния въглероден диоксид. Едва след това бирата се подава за бутилиране.

Видове пиво
Бирата е третата по популярност в света напитка след водата и чая. Българинът изпива по 69 л бира годишно, което е почти толкова колкото изпива средностатистическият европеец. Най-разпространените видове пиво имат алкохолно съдържание от 3 до 5,5 %. Интересен факт е, че съществува бира с алкохолно съдържание от 57%, както и безалкохолна бира.
Тъмна бира
Нейната тайна е в малца. За разлика от светлото пиво в този случай той се препича. Естествените захари започват да се карамелизират. Това води до тъмен цвят и аромат на кафе.
Червена бира
Цветът на бирата се постига чрез използването на няколко вида малц. По класическа технология това са кафе малц и карамел малц в комбинация с типичния за другите видове бира ечемичен малц. Червеното пиво е с мек червен цвят, гъста пяна и карамелен вкус.
Пшенична бира
Тя е получила името си от пшеницата, която присъства в състава на пивната мъст. Отличава се с интензивен плодов вкус и аромат.
Жива бира
Тя е нефилтрирана и съдържа остатъчни дрожди, които завършват вкуса й. Трябва да се консумира до 72 часа от производството й, но при  специални условия на съхранение може да отлежава с години.

Преди да отпиете
Температурата
В зависимост от вида пиво, експертите препоръчват температурата на бирата да бъде 7 °C - за светла бира,  8 °C - за пшенична и 9 °C - за тъмните бири.
Характерът на стъклото и формата на чашата влияят пряко, както върху зрителните, така и върху ароматните възприятия. Чашата може да бъде цилиндрична или тип „лале”.  За прецизна концентрация на ароматите и вкуса на светлата бира изберете цилиндрична чаша.  За да усетите засилващия се букет и наситеността на аромата на червените и тъмни бири, използвайте овална чаша, леко извита към върха.
Цвят и бистрота
Светлите бири се характеризират със сламено жълт и кехлибарен цвят, докато останалите видове варират от карамелен или вишнев до плътно кафеен цвят. При филтрираните бири бистротата трябва да е кристална. За разлика от тях, пшеничните, или т.н. „живи” бири, са нефилтрирани. Ето защо те имат видими утайки мая на дъното на бутилката и се отличават със  сравнително мътен вид.
Аромат
Целият ароматен комплекс на бирата може да се разкрие с едно завъртане на пивото в чашата. При светлите пива на преден план изпъква чистият хмелов и малцов аромат, а при тъмните – карамелената и кафе-нотка взимат превес. Ако вдъхнете аромата на бирата, сетивата ви ще са напълно подготвени за пълноценно възприемане на кехлибарената напитка.
Вкус
Светлите бири притежават ненадминатата свежест и баланс. Характерна за тях е леката горчивина, която обикновено се засилва към специалните и по-високоекстрактивни пива. Тъмните бири по своему съчетават част от тези особености, със своята присъща, лека карамелна сладост и плътен, ясно изразен малцов вкус.Тук горчивината е леко маскирана от доминиращите кафеени нотки.

Да си дойдем на думата
Пивото е най-подходящото допълнение за почти всички ястия. То изостря сетивата за още по-интензивно възприемане на вкусовите качества и затова може да се консумира както с различни типове храна, така и да участва като съставка при приготвянето на меса, супи, сосове, маринати и дори десерти.
Интензитет
По-леките ястия се допълват най-добре с леки бири, докато по-тежките ястия с повече подправки изискват вкуса на по-силно и плътно пиво.
Хармония
Съчетаването на ястия с пиво може да се извърши и на базата на общ елемент: вкус, съставка, аромат, за да се получи перфектното изживяване.
Контраст
Любовта понякога обединява противоположностите. Това важи и за храната и бирата. Принципът на контраста също може да ви доведе до жадувана наслада.
Баланс
Хармонията в контрастите е неподправен дар на истинската природа. Балансът между бирата и ястието създава усещане за съвършенство. Истината е в баланса.

Хубавият край на нашата приказка
Както вече ви разказахме бирата е неразделна част от стила на хранене на много култури и народи. По силата на природосъобразността, пивото се произвежда само от естествени суровини. Заради натуралните си съставки, бирата става част от ежедневието на хората.
Най-общо пивото се отличава със следните хранително-физиологични предимства: многообразие от хранителни съставки, оптимална балансираност на съставките, здравословна киселинност, умерено съдържание на етанол, много витамини, главно от В-комплекса, антиоксиданти в значително количество и незначително съдържание на мазнини.
Пивото е единствената алкохолна напитка, която съдържа хмел. Освен това в него са налични редица производни на хмеловите горчиви вещества, както и на хмеловото етерично масло. То съдържа една от най-ефективните форми на влакнини за понижение на съдържанието на холестерол - b-глюкана.
Хмеловата съставка ксантохумол е много по-силен антиоксидант от тези, установени във виното, зеления чай и продуктите от соя. Бирата съдържа и фитоестрогени, които предпазват от някои хронични заболявания, както и от сърдечно-съдови заболявания, рак на гърдата и рак на простатата.
Здравословното и физиологично въздействие на витамините, ксантохумола, фитоестрогените и салициловата киселина са обект на интензивни научни изследвания. Все повече са доказателствата, че при умерена консумация пивото може да е елемент на балансирания хранителен режим и здравословния начин на живот.