Десерт за душата

За раждането на любимия на хиляди хора десерт „Тирамису“ съществуват много легенди. Една от тях датира от края на 17. век. Според нея сладкишът бил приготвен за първи път в чест на великия херцог на Тоскана Козимо ІІІ де Медичи, при посещението му в Сиена. Славолюбив, разточителен, ценител на разкоша, той бил и голям любител на сладкото. Десертът толкова много му допаднал, че веднага го кръстили „Zuppa del duca“ („Херцогска супичка“) – разбира се, в негова чест.

Рецептата пътувала заедно със свитата на херцога из цяла Италия, докато най-накрая не попаднала във Флоренция, която по онова време била наводнена с интелектуалци и хора на изкуството от цял свят. Така „Херцогската супа“ станала достояние на хора от най-различни националности. Десертът много бързо се превърнал в любимо угощение на висшата аристокрация и кралския двор във Венеция. До голяма степен това се дължи и на приписваното му възбуждащо действие.

За действието на тирамисуто като афродизиак може да се поспори. Със сигурност десертът има лек възбуждащ ефект, който идва от наличието на кафе и шоколад в него. Но пък фактът, че тирамисуто е калорийна бомба, е безспорен – само маскарпонето придава 55% мазнини, а като се добавят захарта и бишкотите...

Най-изтънчените познавачи на италианската кухня казват, че истинско „Тирамису“ може да се яде само в Италия. И имат право! За приготвяне на класическо „Тирамису“ са необходими няколко оригинални италиански продукта. Това са сирене „Маскрапоне“, бисквитки „Савойарди“, приготвени от брашно, захар и белтъци във форма на тръбички, и сицилианско вино „Марсала“.

Има много варианти на известния десерт. Всъщност самите италиански сладкари така и не са стигнали до единно мнение по отношение на жълтъците и белтъците – някои слагат само жълтъци, другите – и белтъци. Вместо сирене „Маскарпоне“ може да се използва смес от млечна крема или обезсолена извара с добавена сметана, масло или мляко. Бисквитките „Савойарди“ пък могат да се заменят с бишкоти, а виното „Марсала“ – с десертно червено вино или коняк. В света съществуват и много други десерти, приготвяни на основата на тирамисуто – с ванилов сладолед, фондю с кафе и тирамису, тирамису с бял шоколад, с горски ягоди и праскови...

Ако нямате възможност да се насладите на този кулинарен шедьовър в родината му, а дългата и студена зима се отразява все по-зле на настроението ви, не се колебайте да приготвите сладкото изкушение сами вкъщи. Най-хубавото е, че десертът не се пече във фурна, а просто се оставя в хладилник. Така че, дори да сте много далеч от кулинарията, със сигурност ще успеете да очаровате вашите гости и всички у дома с истинско произведение на сладкарското изкуство.

И ако трябва да обобщим, то в заключение бихме могли да кажем, че тирамисуто всъщност е един „полезен“ десерт – ако не за фигурата, то поне за душата! Освен това е бързо развалящ се десерт, затова го изяжте веднага и до последната хапка!

Добър апетит!