Десертът на кралете и кралят на десертите

Името му е точно толкова зашеметяващо („светкавица“, от френски), колкото и божественият му вкус. Изкусителният десерт с продълговата форма обичайно похапваме със сладък пълнеж от пухкав крем, а много често и със заливка от шоколадова или карамелена глазура.

Еклерите се приготвят от парено тесто,
което обикновено се оформя с помощта на шприц. Характерно за пареното тесто е това, че е по-влажно и има жилава консистенция. Също така то съдържа повече яйца, на което се дължи и способността му за набухване. Изделията от парено тесто могат да се приготвят чрез печене или пържене и се отличават с голяма кухина във вътрешноста си, която се запълва с различни пълнежи.

За да се образува добра кухина е важно,
използваното брашно да бъде много качествено, като за по-добро бухване може да се добавят 3 г амониев бикарбонат. Тестото се приготвя в две фази. Първата включва запарване на брашното, а втората – замесване на попарената маса с яйцата. Брашното се попарва като мазнината, водата и солта се поставят в открит съд и се загряват до кипване. При постоянно бъркане се добавя цялото количество брашно, бърка се още 4–5 минути, докато се получи жилава маса, която се отделя от съда, и едно по едно се чукват яйцата. Бърка още 10–15 минути, след което готовото тесто се шприцова направо в намазана с масло тава и се пълни със сладки или солени пълнежи.

Родината им е Франция,
където се появяват за първи път някъде към средата на 19. век, под името хлябът на дукесата (pain à la duchesse) или малката дукеса (petite duchesse). Днес еклерите са любим десерт на хиляди любители на сладки изкушения по целия свят.

Според редица източници
профитеролите произхождат от Североизточна Италия, като данните за такива рецепти датират още преди 17. век. В превод думата означава „малък подарък“.

Разликите между профитеролите и еклерите 
се крият във формата и пълнежа им. Профитеролите са с кръгла форма, а пълнежът им може да е както сладък, така и солен – като във втория вариант обичайно се поднасят като предястие или като допълнение към супи.

Френското изкушение гужер (gougère)
е интересна разновидност на популярното предястие – това са типични за Бургундия профитероли, приготвени от тесто, в което има сирене.

Един от емблематичните примери за истински сладкарски шедьовър, 
вдъхновен и сътворен от любимите по цял свят симпатични малки топчета от парено тесто е традиционната френска сватбена торта „Крокенбуш“. При първата си среща с нея мнозина признават, че с учудване са си задавали въпроса, как може да се поднесе и да се хапва този невероятен десерт? И на кого му е хрумнала идеята да го създаде в този му вид? 

Създателят на прословутата торта
усвоява сладкарския занаят, като започва работа в изискана френска сладкарница още като малък и съвсем скоро вече сам приготвя не само традиционни френски сладкиши, но и сътворява нови – ефирни конструкции от захарен памук, марципан и нуга, оформени като пирамиди, арки, кули – плод на богатото му въображение и страстта му към антична история и архитектура. Името му е Мари Антоан Карем (1784–1833) – един от най-вдъхновените артисти на френската кухня. Неговата звезда заблестява с пълна сила при управлението на Наполеон Бонапарт, когато изтъкнатите майстор-готвачи получават възможност да се развихрят с пълна сила – в кухните на аристократи и новобогаташи. Около трапезата в домовете им с удоволствие се събират много европейски политици и интелектуалци, които се наслаждават на кулинарните творения на изявения готвач. В крайна сметка Франция губи войната, но нейната „висока кухня” превзема елита на Европа. Впоследствие Карем работи в Лондон при английския принц регент, който става крал Джордж ІV, както и в Санкт Петербург – при цар Александър І. Накрая се завръща в Париж и като готвач на Джеймс Майер Ротшилд.

Безспорно едно от най-красноречивите кулинарни творения
на изтъкнатия майстор-сладкар е тортата „Крокембуш“ (буквално преведено „Хрупки в устата”), за сглобяването на която Антоан Карем използва като „тухлички” пълни с пухкав крем профитероли.