Лятото идва с черешите!


0
63736

Мнозина твърдят, че думата „череша“ идва от санскритската karaza, която означава „каква сочност, какъв вкус“. Дали е така – все още се спори. Но учените, които се занимават с произхода на думите, са по-склонни да считат гръцката дума кerasos за корена на думата „череша“. На гръцки тя означава „рог“, но останалите европейски народи са я възприели като наименование на вкусния червен плод. При французите тя звучи като cerise, при испанците е сereza, а cherry – на английски.
Но каквато и да е истината, едно е безспорно – към червените и сочни плодове децата, птиците и влюбените проявяват особено предпочитание.
По въпроса за произхода на черешите и времето на тяхното установяване в пределите на Европа няма пълна яснота, защото е станало още в древни времена. Археолози са открили черешови костилки в боклукчийските ями на праисторически селища в Западна Украйна и Централна Европа. Те трябва да са били диви, дребни и горчиви, каквито все още се срещат из горите у нас.
Археолози и историци обаче са категорични, че родината на съвременната културна череша трябва да се търси в земите на Мала Азия и Кавказ. Причината е, че това дърво е особено популярно в Източна Азия. В Япония всяка година през април то има своя голям празник, за който някога всички японци и японки обличали официалните си кимона.
Първите достоверни писмени сведения за черешата е оставил гръцкият писател Теофраст (3. в. пр.Хр.). В своята "История на растенията" той я описва като дърво, което расте в долините край реки и потоци. Около век по-късно друг гръцки автор споменава две разновидности – червена и милетска череша – от град Милет в Мала Азия. Изглежда, втората не е била червена. Явно култивирането на това скъпоценно овощно дръвче вече било напреднало. Истината за разпространението на черешата от Средна Азия в останалата част на света всъщност е доста прозаична. Птиците, които прелитали от Ориента на запад изпускали по пътя си костилки на плода. Така черешата постепенно се завъдила в Гърция и Римската империя. Именно в Рим тя намерила своя най-горещ почитател – римския военачалник Луций Лукул. Той бил прочут кулинар. При честите си военни експедиции Лукул си отделял специално време, за да търси нови редки видове от този вкусен плод. Легендите дори му приписват донасянето на черешата от Азия в Рим.
Според Плиний Стари това станало през 68 г.пр.Хр. След като разбил елинския владетел Митридат VI Евпатор в Мала Азия, Лукул триумфално се завърнал в Рим. Между многобройните военни трофеи на отделна каруца той донесъл малко черешово дръвче, което победителят засадил в своя двор.
По времето на Плиний Стари, през 1. в., черешите вече били широко разпространени в повечето провинции на Римската империя. Дори били смятани за едно от паметните римски завоевания.
Според друг римски писател – Варон от 1. в. пр.Хр., черешите били разпространени в домашните градини на римляните много по-рано. За Цезар се твърди, че през 55 г. пр.Хр. при своя десант в Англия засадил там череши като знак на римската цивилизация. Археолозите обаче смятат, че единственият принос на античната цивилизация е в облагородяването на черешата. В епохата на Просвещението интересът към тях видимо нараства, а разнообразието от сортове е значително на територията на цяла Западна Европа. Френският крал Луи XV (1710–1774) е голям ценител на черешите и лично си ги къса от градината, за да не загуби нищо от тяхната свежест.
През 1768 г. ботаникът Дюамел дьо Монсо описва 37 сортове череши и вишни, а през пролетта на 1789 г. известният немски изследовател Трюшес изпраща на директора на Кралската ботаническа градина в Париж 75 нови сортове за проучване и разпространение.
В някой френски провинции черешите са свързани с любовта и по-точно с дългата игра около флирта. Червените плодове са окачвани по вратите на по-срамежливите дами, за да ги накара да обърнат повече внимание на своите ухажори.
Черешата е свързана също така с една романтична история в Испания. Един ден през април любовница на мавърския крал Абдераман III се почувствала много отегчена и поискала да види сняг. Влюбеният крал се видял в чудо, но после му хрумнала гениална идея. Той завел фаворитката си в долина, където по това време цъфтели черешите и всичко било покрито с бели цветчета. “Същински сняг!” – възкликнала тя и мавърският крал отново си върнал благоразположението й.
В Америка първите череши и вишни са пренесени от английски колонисти в края на 17. век. У нас черешата е позната още от Античността заради непосредственото влияние на гръцката и римската култура по българските земи. Но в българската история около този сладък плод витае героичен и романтичен ореол заради черешовото топче от Априлското въстание.
Така или иначе в края на май и през юни тези плодове зареждат с прохлада и оптимизъм. Те са първият сигурен знак, че пролетта е отлетяла и вече е ред на горещото лято. Тогава е тоното време за кулинарните изяви с череши – десертите изобилстват, но можете да се експериментира и в основни ястия с месо. Сладкото от череши също е любимо на всеки, защотото може да пренесе вкуса на плода и в студените зимни дни. Тогава е подходящо да се поднесе към кремове, с палачинки и пържени филийки.

Pinterest
Коментари (0)



Анна коментира рецептата Индийска супа от леща
Гала се регистрира в сайта.
Найденова коментира рецептата Бананово-меден шейк
Анна коментира рецептата Доматена салата с яйчен сос
Hristina Mirtcheva се регистрира в сайта.
Мария Милчева се регистрира в сайта.
ЛЮБОПИТНО
БЮЛЕТИН
Абонирайте се за седмичния бюлетин на Бон Апети и получавайте най-новите рецепти и новини
E-mail:
Списък на всички потребителиУсловия за ползванеРекламаЗа насКак да печелите точкиКарта на сайта