Мерило за всичко прекрасно


0
63014

Както много други постижения на висшата кулинария, някога сладоледът е бил достъпен само за избрани. Особено влечение към това заредено с освежаваща прохлада лакомство в миналото са проявявали предимно коронованите особи и техният антураж.

До края на 19. век в Европа сладоледът минавал за изтънчен буржоазен десерт. Дори в литературата могат да се открият множество индикации за това. Така например „сладоледът с череши в позлатена купичка във форма на раковина” се оказва част от съблазните в света на успелите и богатите, които тласкат Флоберовата героиня Ема от романа „Мадам Бовари” към катастрофа.
В царска Русия сладоледът също бил много търсен и високо ценен. Това много ясно е показано в повестта „Скучна история” от А. П. Чехов, където разказвайки за дъщеричката си Лиза, старият професор Николай Степанович казва, че „сладоледът беше за нея мерило за всичко прекрасно”.

Едва към средата на по-миналия век сладоледът бавно започнал да се спуска от високите социални слоеве към простолюдието, излязъл на улицата и станал достъпен за народа. Така за по-малко от два века сладоледът престанал да бъде привилегия за избрани и се превърнал във всеобщо и демократично благо.

От Изтока към Запада
През Средновековието подобно на много други по-специални ястия и сладоледът се е придвижвал към европейската трапеза – от изток на запад. По време на Третия кръстоносен поход (1189–1192 г.), след като английският крал Ричард Лъвското сърце сключил примирие със султана на Египет и Сирия Саладин, двамата скрепили дружбата, като хапнали някакъв замразен плодов десерт, който изследователите са склонни да припознават като сладолед.
Междувременно в края на 13 век, когато Марко Поло се връща в Италия от своето знаменито пътешествие из Ориента, той донесъл и няколко рецепти за ледени десерти, каквито според него от векове се употребявали в Азия. Модата да се правят такива специалитети през следващите столетия се разпространила във Франция, Германия и Англия.

Сладоледени интриги
Твърде важен епизод от европейската история на сладоледа е свързан с името на Катерина Медичи (1519–1589). По време на нейната сватба с Анри II на гостите бил поднасян „сладолед” с вкус на различни плодове – лимон, портокал, череши и ягоди. Скептиците обаче смятат, че онова нещо все пак не е било точно сладолед, а по-скоро сорбе, т.е. разбит лед, полят с плодов сироп.

В Англия
на един от приемите в двора на крал Чарлз I (1625–1649 г.) неговият френски готвач Де Мирко приготвил сладолед, който пожънал невероятен успех сред кралските гости. По този повод кралят сключил специален договор с готвача да не издава тайната, за което му плащал по 500 паунда на година. След като Чарлз I бил екзекутиран, авторските права върху сладоледа отново се върнали у готвача, който според някои сведения успял отново да ги продаде.

Във Франция
до 18 век сладоледите се правели изключително от плодове. През втората половина на века в десерта започнали да проникват млякото, сметаната и яйцата, за да се доближи той до своя класически вкус. В навечерието на Френската революция просветена Европа, общо взето, е познавала сладоледа. 

В САЩ
през 19 век по време на Световното изложение във Филаделфия една от големите атракции и гордост на американската индустрия е бил сладоледът, представен в многобройни вкусове и форми. Малко по-късно се появила и вафлената фунийка, както и първите улични колички за продажба на сладолед. През следващите няколко десетилетия сладоледът се превръща в една от емблемите на американската кухня и американския начин на живот.

Pinterest
Коментари (0)



Silvi Grancharova се регистрира в сайта.
Катя Тодорова се регистрира в сайта.
Нели Загорова се регистрира в сайта.
ЛЮБОПИТНО
БЮЛЕТИН
Абонирайте се за седмичния бюлетин на Бон Апети и получавайте най-новите рецепти и новини
E-mail:
Списък на всички потребителиУсловия за ползванеРекламаЗа насКак да печелите точкиКарта на сайта