Месо без кости


0
92111

Името му идва от японски и е съставено от две думи: то (соеви зърна) и фу (сирене). На Изток го наричат „месо без кости“ и се счита за един от най-използваните продукти в азиатските страни. Преди хилядолетия е присъствало на трапезата на китайските императори, а днес се консумира в най-различни варианти – натурално, пържено, мариновано и дори пушено. Почти няма собствен аромат, а едва доловимият му вкус е съвсем леко сладникав. Поради тази причина, ако човек няма опит с него, бързо може да се разочарова, като реши, че е попаднал на неприемливо безвкусен продукт. По-запознатите кулинари обаче знаят, че подобно на гъба, тофуто поема ароматите на останалите продукти и се съчетава отлично с тях, така че с него могат да се приготвят страшно много неща, стига да познавате особеностите и характера му.

Тофуто е един от най-универсалните продукти с растителен произход,
богат на белтъчини. Прави се от соево мляко, извлечено от накиснати соеви зърна. След това зърната се смилат и се сваряват. Отстраняват се люспите, а останалата течност се сгъстява, като се прибавят оцет, лимонов сок, сол или калциев сулфат. Получава се нещо подобно на извара, от която се изцежда течността. В зависимост от плътността му и от начина, по който се прави различаваме няколко вида тофу: 
● копринено тофу – то е по-меко и нежно, не се натрошава и има най-високо съдържание на влага;
● прясно тофу (твърдо азиатско тофу) – въпреки, че е обезводнено и пресовано, то пак съдържа много вода, а твърдостта му наподобява тази на прясно месо;
● сушено тофу (твърдо европейско тофу) – съдържа малко вода и твърдостта му напомня на сготвено месо. Има консистенция като гума и при нарязване на тънки парчета се раздробява.

В кулинарията тофу се използва с голям успех
в разнообразни рецепти – като заместител на сирене и месо. Намира изключително широко приложение във вегетарианската и веганската кухня. Соевото сирене лесно може да се маринова – необходими са му не повече от 30 минути и то буквално „попива“ другите ароматите – най-добре е, да е нарязано на хапки и да се държи в стъклен съд в хладилник. Тофуто може и да се замразява, само че след размразяване става малко по-жилаво – затова трябва да се остави да се отпусне на стайна температура и после да се отцеди добре от водата. Веднъж замразено, тофуто леко променя цвета си към по-тъмно и се маринова много по-бързо. А за овкусители може да се използват пресни или сухи ароматни подправки, силен алкохол, бира, бяло вино, чесън. Маринованото тофу се препоръчва към студени блюда, тъй като при по-високи температури на обработка, ароматите му изчезват. Най-добре тофуто се запазва във вода, която е добре да се сменя всеки ден и да се съхранява в хладилник.
 
Усвоява се много лесно от човешкия организъм
и това го прави изключително подходящо за хора, страдащи от сърдечни и стомашни заболявания или алергични към месо и яйца. Нискокалорично е и не съдържа холестерол. В 100 г тофу има 15,7 г белтъчини, съвсем малко мазнини, едва 35 до 55 калории, затова пък много желязо, магнезий и калий. Съдържа също така никотинова киселина, мед, калций, цинк, фосфор, както и витамините В1, В2 и В6. Соево сирене се препоръчва още на диабетици и на хора със стомашно-чревни и жлъчни проблеми.

Pinterest
Коментари (0)



155 ДУШИ ОНЛАЙН
Teodora Jechkova Andreynska се регистрира в сайта.
Г-жа Иванова се регистрира в сайта.
Silvi Grancharova се регистрира в сайта.
Катя Тодорова се регистрира в сайта.
Нели Загорова се регистрира в сайта.
ЛЮБОПИТНО
БЮЛЕТИН
Абонирайте се за седмичния бюлетин на Бон Апети и получавайте най-новите рецепти и новини
E-mail:
Списък на всички потребителиУсловия за ползванеРекламаЗа насКак да печелите точкиКарта на сайта