Миниатюрните зелки с европейски вкус

Смята се, че в сегашния му вид то е култивирано в Белгия още през 13. век, но първото писмено сведение за него се появява едва през 1587 г. и затова от мнозина 16. век се приема като начало на отглеждането му.

Бързо се разпространява
на територията на днешния Бенелюкс (Белгия, Холандия, Люксембург), а по-късно – и в цяла Западна Европа. В България промишлено производство и употреба на брюкселско зеле няма практически до края на 20. век.

За какво е полезно?
Брюкселското зеле е отличен източник фибри и фолат  и на витамини А В1, В2, РР. Особено на витамин С (от 152 до 247 мг в 100 г). Доказано е, че е много полезно срещу някои видове ракови заболявания, тъй като съдържа много и различни съставки, които могат да повлияят за предотвратяване на заболяването. Брюкселското зеле, както и други кръстоцветни зеленчуци, обезоръжават причиняващите рак химикали и едновременно с това подсилват ензимите, предпазващи организма ни от отравяне. Други проучвания показват, че брюкселското зеле предпазва от рак на пикочния мехур. Свойствата му в тази връзка се дължат на високите нива на изотоцианити, които са силно антикарциногенни.

Богато е на белтъчини
– в 200 г сготвено зеле се съдържат 30 калории, 7 г въглехидрати. Съдържа аминокиселени, органични киселини, минерални соли – калий, желязо, фосфор, сяра, микроелементи.

За да се запазят в най-голяма степен всички тези ценни вещества,
не трябва да се преварява при готвене – термичната му обработка не трябва да продължава по-дълго от 7 – 10 минути.

Брюкселското зеле е с нежен вкус,
особено когато е младо. Затова е важно още в магазина да се изберат твърди, компактни зелки с ярък зелен цвят, а бледото на цвят пънче да не е изсъхнало. Добре е, да се избират с еднаква големина, за да могат да се сварят едновременно.

Най-добрият метод за съхранение
на брюкселско зеле си остава замразяването – издържа 3 до 5 седмици след бране при температури около 0 градуса. В хладилник се съхранява до 5 дни в неплътно затворен найлонов плик.