Напитката на ацтеките

Точният произход на какаото все още не може да се установи със сигурност, но историята разказва, че то е било познато на древните маи в Централна Америка и разпространено от тях в низините покрай реките Амазонка и Ориноко. „Какао теоброма“ е официалното му научно наименование, дадено от шведския ботаник Карл Линей през 18. век. Самата дума „теоброма“ идва от гръцки език и означава „храна на боговете“.

Смята се, че думата, използвана за наименование на какаото, е измислена от индианското племе олмеки, тъй като според исторически данни тя е позната още 1000 г. пр.Хр. Първите, превърнали какаото в неустоима и желана напитка, са маите. Ацтеките също си правели собствена напитка от какаото, но запазвали консумацията му най-вече за бойците и благородниците. Освен за хранителни цели те използвали какаото и като форма на заплащане.

Кортес пренесъл напитката в Испания
Какаото се смятало за скъпоценно и свято. На вкус напитката била ароматна и горчива, направена от изпечени и смлени какаови зърна, превърнати в паста. Тя се смесвала с вода, царевица, ванилия и лют черен пипер и имала доста по-различен вкус от познатия ни днес. Била наречена xocoatl (чокоатл) и се сервирала в златни бокали на владетелите на ацтеките чак до времето на Монтесума ІІ – техния последен крал. Неговият покорител и завоевател на днешно Мексико – конкистадорът Ернан Кортес, пренесъл напитката в Испания. Какаовото питие не било възприето в началото с охота, но след като започнали да му слагат захар, то бързо добило популярност сред испанската аристокрация. Оттогава употребата му започнала да нараства и търсенето станало голямо. Европейците започнали да отглеждат какаовите дървета на Карибите и в Южна Америка. И тъй като цената на шоколада спадала, търсенето се увеличило. След това какаото започнало да се засажда и в Африка, а малко по-късно – и в други части по-света, като Сингапур, островите Фиджи, Самоа и Мадагаскар. Днес най-големите производители на какао са Африка и Кот д’Ивоар.

Какаовото дърво
е вечнозелено и достига височина до 8 м. Все още в диво състояние може да се срещне в Централна и Южна Америка. След като се преработят плодовете на дървото, се получава какао на прах, което вече е готово да се използва като подправка или напитка. Какаовият прах е кафяв на цвят, много ароматен, но горчив на вкус. Най-добре е да се съхранява в затворени стъклени или порцеланови съдове при температура 20 градуса. На пазара се срещат различни видове от какаов прах, които са смесени с брашно (соево, жълъдово или др. ).

Полезни съставки
Най-важната съставка на какаото е теоброминът. Той доста се доближава по свойства до кофеина. Действа ободряващо, но за разлика от кофеина е с доста по-меко действие. Теоброминът влияе слабо на нервната система и активно на сърдечно-съдовата и дихателната система. Какаото е особено полезно при някои заболявания, например бронхиална астма. Смята се, че всички какаови продукти защитават зъбите от вредното действие на захарта. Освен теобромин какаото съдържа приблизително 50% мазнини, които обаче не повишават холестерола. Какаовите зърна са богати на въглехидрати, повечето от които са скорбяла, разтворими и неразтворими фибри, и на много основни минерали, включително магнезий, калций, желязо, цинк, мед, калий и манган. Освен това какаовите зърна съдържат витамините А, B1, B2, B3, В5, C, E. Благодарение на теостеролите, които се съдържат в какаото на прах и които в организма могат да се превърнат във витамин О (В11), то е полезна храна за деца и болни. В него обаче се намира голямо количество калциев оксалат, който дразни паренхима на бъбреците. Затова не трябва да се употребява при бъбречни заболявания.
Рецептите, в които какаото присъства като неизменна съставка, са неизброими. То се прилага практически навсякъде – от предястия през основни ястия и десерти до напитки.
Какаото ни дарява с куп сладки моменти. А когато знаем, че то е и основната съставка в любимия на всички антидепресант и афродизиак – шоколада...