Пъстри великденски емоции

В началото на Страстната седмица сме в очакване на един от най-светлите християнски празници – Възкресение Христово. Великден принадлежи към т.нар. „подвижни“ празници, защото всяка година се пада на различна дата, но винаги в периода април-май. Обикновено католическият Великден е една седмица преди източноправославния, тъй като Католическата църква ползва Юлианския календар. Датата на празника се определя от пролетното равноденствие и фазата на Луната – първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Празнува се три дни, като първият великденски ден винаги е в неделя.

Всички дни през цялата седмица до Великден са наситени с много народни традиции и обичаи. Един от най-важните символи на празника са боядисаните великденски яйца. Специално за празника се подготвят едноцветно или многоцветно боядисани яйца, познати в народната терминология като писани или шарени яйца. Освен химическите бои могат да се използват естествени багрила и природни оцветители: ореховина, ябълкови кори, коприва, смрадлика, люспи от лук и др.

Първото яйце, което се боядисва за Великден задължително е червено. Любопитно за червената боя е, че в далечното минало, тя се добивала от верзия (бразилово дърво), което се нацепвало на малки трески и се натапяло в топла вода още от Цветница, за да кисне три–четири дни. Още по-рано, когато верзията била непозната (тя е влязла в употреба след откриването на Новите земи), червената боя се получавала от риган или метвици – цветни растения, които се берат през лятото, на Еньовден, и се сушат.  Във великденската обредност червените яйца имат две основни функции – предпазна и продуцираща. Вярва се, че те предпазват от градушка и от уроки. С първото червено лице се потъркват лицата на децата, за да са здрави и жизнени. Първото боядисано червено яйце се запазва до същия ден на следващата година. Червеният цвят се счита за тържествен цвят и символ на живота, тъй като е наситен с много сила: това е цветът на кръвта, на огъня и на любовта. По-късно, покрай червената боя започнало боядисването на яйцата и в други цветове – жълто, зелено и др. Жълтата боя се получавала от ореховина и ябълкови кори, а зелената – от коприва. В различните страни цветовете имат и различно значение и символика. Оранжевото например символизира сила, издържливост и амбиция. А синьото е цветът на небето и на властта. 

Традицията повелява на самия празник близки, приятели и роднини да се чукат с боядисани великденски яйца и чието излезе най-силно, той ще бъде най-здрав през годината. Всички „се борят” с великденски яйца, за да се избере т.нар. борец – най-здравото яйце. По оставеното от предишния Великден яйце се предсказва, каква ще бъде годината: ако жълтъкът се е запазил цял, годината ще бъде здрава, а къщата – пълна и богата. 

Любопитно
В края на ХІХ век руският император Александър ІІІ решава да направи подарък на съпругата си Мария Фьодоровна. Поръчва на френския бижутер Фаберже да изработи от злато и скъпоценни камъни великденски яйца. Майсторът ги изработва в продължение на години и много скоро те се превръщат в търсени и ценени уникати. По-късно, след революцията от октомври 1917 г., колекцията се разваля и част от тези изящни произведения на бижутерското изкуство мистериозно изчезва.