Специалните мекотели


0
66375

Всички миди филтрират водата, като вземат от нея кислород, който им позволява да дишат и да се хранят. Те имат огромен принос за запазване на екосистемите на моретата. Мидата всъщност е организмът, който най-много пречиства Черно море. Всяка черна мида филтрира между 2 и 3 литра вода на час. Хранят се с цъфтящия фито- и зоопланктон, но го правят избирателно. В Черно море се вливат над 300 реки, 27 от които са пълноводни. По-ниската соленост на водата прави вкуса на мидите, а също и на различните видове риба наистина изключителен.

Специфичните свойства на мидите донякъде ги превръщат в „проблемна” храна,
като в това отношение важна роля играе водата, в която са отглеждани. Освен това мидите могат да се развалят и поради дълъг транспорт или неправилно съхранение. В самото меко тяло на мидите има мускул, който им позволява да се затварят при опасност или при отлив и когато са на сухо. Извън водата, мускулът държи черупката затворена и то с голяма сила. Това е естествена защитна реакция на мидата.

На практика в момента на готвене, суровите миди трябва да са живи.
Ако има отворени миди или ако при миене установите, че може лесно да ги отворите, задължително трябва да проверите, дали са живи. За целта ги посипете с малко сол – ако се затворят (дори и бавно), значи са годни за ядене. Тъй като мидите са били дълго време без храна (от момента на улова им, докато стигнат до вас) е нормално да реагират бавно и да са леко отворени, тъй като нямат сила да държат черупката си затворена. Ако обаче са много отворени и не се затварят, то със сигурност вече са мъртви. Живите миди се отварят във вряща вода. Ако това не се случи, със сигурност не трябва да се ядат. Ако пък в една чиния има повече неотворени миди е добре да се изхвърлят всички.

За още по-голямо удобство, когато приготвяте любимия си морски деликатес използвайте практична стъклена тенджера, за да може лесно и безпроблемно да наблюдавате процеса на готвене.

Както при рибите, така и при мидите, е важно да са пресни.
В идеалния вариант те трябва да се консумират в деня, в който са уловени. Когато ги купувате от магазина ги огледайте добре и ги помиришете. Пресните миди (както и риба) не миришат силно. Промяна в цвета им или изсъхнали места по тях са сигурен знак за некачествен продукт.

Според научни изследвания миденото месо е сред най-ценните хранителни продукти,
като се нарежда на второ място по хранителна ценност след птичите яйца. Разликата между култивираните и диворастящите миди е в здравината на черупката и качеството на месото. Докато диворастящите се борят да оцелеят и единственият им инстинкт е да се прикрепят една към друга, то за култивираните оцеляването не е проблем, защото са им осигурени всички условия. Те растат по-бързо, черупките им се отварят много по-лесно, а месото им е крехко, за разлика от жилавото месо на дивите. Месото от култивирани миди е изключително хранително. В него влагата варира между 78% и 86%, белтъкът е 7,9–14,6%, липидите са 0,14–3,2%, а минералните соли са в концентрация от 0,89–2,2%.

Вкусните черупчести мекотели намират изключително богато приложение в кулинарията.

Необходимо е само щипка кулинарно вдъхновение и удобен уок тиган под ръка.

От миди могат да се приготвят какви ли не вкуснотии – мусака, кюфтенца, сармички. Но вкусът им е най-истински, когато са сготвени с винен сос или натюр.

Снабдете се с подходящите съдове за готвене и дайте воля на кулинарната си фантазия.

Задължителна подправка за вкусни мидени специалитети е ароматният чесън, който лесно може да смелите или пасирате с подходящ кухненски помощник.

Pinterest
Коментари (0)



Rada Momchilova се регистрира в сайта.
Vasileta Simeonova публикува рецептата Тортата на баба
Ангелина Георгиева се регистрира в сайта.
Анна коментира рецептата Окрошка с шунка и репички
ЛЮБОПИТНО
БЮЛЕТИН
Абонирайте се за седмичния бюлетин на Бон Апети и получавайте най-новите рецепти и новини
E-mail:
Списък на всички потребителиУсловия за ползванеРекламаЗа насКак да печелите точкиКарта на сайта