Търкулнало се гърнето…


0
63730

Защо в модерната съвременна кухня архаичното глинено гърне не само че не е изгубило своето присъствие, но дори се радва на постоянно растяща популярност? Коя е причината за непреходната актуалност на глинените съдове, като гювечи, гювечета, гърнета и сачове? Дали обяснението е свързано единствено с тяхната функционалност – твърди се, че бобът в гърне е по-вкусен, а гювечът в метална тава не е истински гювеч. Или пък има и нещо друго, някаква скрита и невидима, а поради това и по-дълбока причина за тяхното обаяние?

Гърнето и цивилизацията
Ако надникнем в историята на великите технологични открития, които трайно са променяли живота на хората и са давали насока в развитието на цивилизацията, вероятно с известна изненада ще установим, че в началото на тази дълга верига от изобретения – колелото, книгопечатането, барута, парната машина, фотографията, радиото, телевизията, дори и клетъчния телефон, стои именно глиненото гърне. Иначе казано, човешката цивилизация е излязла от гърнето като дух от бутилка. 
Преди около 10 000 години хората откриват керамиката и започват да правят съдове за съхраняване и термична обработка на храна. След овладяването на огъня това е втората крачка между сурово и готвено, която отваря нови хоризонти в развитието на цивилизацията. На практика това е и първата кулинарна революция, която радикално променя готварските технологии. 

Поетика на гърнето 
На общия исторически фон глиненото гърне стои особено достолепно. То е стар и властен кухненски мит, който сближава вкуса на конкретното ястие с вкусовете на хилядолетията, което обяснява и неговото непреходно обаяние.
В българската душевност най-важният глинен съд, изглежда, е гювечът. Неговото присъствие сред кухненския инвентар е знак за умерено благополучие и хармония в дома. В гърнето като правило се готви боб, докато гювечът е широкоспектърен съд и дава простор за различни ястия. 
Думата гювеч в тълковните речници най-често се среща с две значения: 1. пръстен съд; 2. ястието, което се приготвя в този съд. Има и трето значение. В разговорната реч гювеч може да означава също изобилие, нещо допълнително, аванта. Сигурно е, че тъкмо гювечът е едно от най-старите български ястия, макар то да не е познато точно с това име. Проучвания върху средновековната българска кухненска керамика, както и отделни писмени сведения за трапезата ни от онези времена, недвусмислено доказват традицията да се готви месо или риба със зеленчуци в гърне. 

Гювеч и философия
Около гювеча витае вечният философски въпрос за отношението между форма и съдържание – кое е първично и кое е вторично? 
Трудно е да се каже категорично дали продуктите определят качествата на ястието, или съдът, т.е. формата. И двете неща са важни, но сякаш пръстеният съд, който е дал и името на това ястие, е по-важен. Тук формата категорично определя съдържанието. Гювеч, изпечен в метална тава, не е гювеч, а друго ястие – месо със зеленчуци на фурна. Освен това гювечът е ритуално ястие, а всеки ритуал е свързан с някакви задължителни форми, с които не може да се прави компромис. Ако се направи, разваля се ритуалът. 
Образът на гювеча често се среща в българската възрожденска литература и около него неизменно витае едно спотаено усещане за общност и чувство за свободата, като споделена ценност.
Доста по-късно, вероятно под натиска на модернизацията и въздействието на градската култура, се появява и гювечето – миниатюрният пръстен съд, в който се приготвя нещо като персонален гювеч.

Pinterest
Коментари (0)



110 ДУШИ ОНЛАЙН
Teodora Jechkova Andreynska се регистрира в сайта.
Г-жа Иванова се регистрира в сайта.
Silvi Grancharova се регистрира в сайта.
Катя Тодорова се регистрира в сайта.
Нели Загорова се регистрира в сайта.
ЛЮБОПИТНО
БЮЛЕТИН
Абонирайте се за седмичния бюлетин на Бон Апети и получавайте най-новите рецепти и новини
E-mail:
Списък на всички потребителиУсловия за ползванеРекламаЗа насКак да печелите точкиКарта на сайта