В сезона на чушките

Всяка година родният есенен пейзаж неизменно е наситен с несравнимия сладък аромат на печени чушки, с изобилие от апетитни туршии с месести червени чушки, кьопоолу или пък с богати салати с домати, белени чушки и лук... Едва ли си даваме сметка, колко голямо е присъствието на чушките в българската кухня: пълнени чушки с ориз, с кайма, с боб, със сирене, чушки бюрек, чушки в доматен сос, лютеница, миш-маш....

Консумираме ги сурови или приготвени по различни начини
– на грил, на фурна, задушени, пълнени, панирани, тънко нарязани, като гарнитура към птици, риби, меса. Използваме ги за ароматизиране на сосове, бульони, гратени, омлети или пици, а нарязани на кръгчета или на парченца, влизат в състава на различни салати – овчарска, селска и др. Изсушените чушки могат да се използват цели или да бъдат стрити на прах, а тези от туршия и маринованите често се прибавят към сандвичи или салати. Екстракти от тях могат да бъдат прибавени към люти сосове.

Апетитният зеленчук е пълен с витамин С
– достатъчни са 200 г, за да се удовлетворят дневните нужди на възрастен човек от него. Витамин С и съдържащият се в чушките витамин А играят ролята на много мощни антиоксиданти. Доказано е, че чушките стимулират стомашните секреции и действат като мощен съдоразширител на кръвоносната система. Полезни са за паметта. В сока им има голямо количество силиций, който се грижи за здравината на ноктите и косата.

Чушките често се включват в диетични режими,
защото имат малко калории (26 ккал в 100 г), нищожно количество мазнини, а в същото време съдържат много фибри и са богати на фруктоза.

Лютите чушки
имат силно антимикробно действие и затова в топлите страни готвят храните, които трудно се запазват (особено месото) с люти чушки, които блокират развитието на бактерии. Заради това им свойство чушките се препоръчват профилактично срещу хранителни отравяния и инфекции.