Непознатото резене

Лична карта

Име: Резене (Foeniculum vulgare) – растение от рода Foeniculu и от семейство Сенникоцветни, роднина на магданоза и моркова.
Прякори: Наричано е още морач, див копър или сминд.
Месторождение: Расте в Южна Европа (особено по Средиземноморието) и Югозападна Азия.
Особени белези: Приятен аромат, подобен на анасоновия, със сладникав вкус. Многогодишното тревисто растение е синьо-зеленикаво на цвят и достига 2 м височина. Листата му са с дължина до 40 см. Крайните им сегменти са нишковидни, широки около 0,5 мм.

Хранително и с малко калории, резенето предлага важния витамин А, калций, калий и желязо. Расте свободно почти по целия свят. Култивирани са две разновидности – луковично и обикновено. Обикновеното резене се отглежда заради семената и листата и принадлежи към семейство Сенникоцветни. То е близко до морковите, целината, магданоза, копъра (на който прилича по външен вид) и до анасона (до който се доближава по вкус).
Вирее на топло, при влажен климат, затова се радва на такава популярност в средиземноморската кухня. На север култивирането на див копър е незначително.
Семената се засяват в градините от май до юни, след като е преминала опасността от измръзване. Ако развитието върви добре, от август до октомври се събират листа и семена.

Векове, векове назад

Историята на резенето е толкова богата, колкото и вкусът му. В Древна Гърция е
играело важна роля в почитането на боговете. Растението е засаждано в тяхна чест и преклонение в градините на храмовете, а хората носели венци от леките му листа.
Познавали са го още древните египтяни, китайци, индуси, римляни и араби. Те смятали, че то усилва зрението. Също така са вярвали, че това растение помага за първа помощ при храносмилателни и бронхиални проблеми, за лечение на нервни състояния. От векове е било използвано като храна, лекарство, билка, та дори и за отблъскване на насекоми.

В наше време

В Средна Европа се употребява и като подправка, и като зеленчук (подобно на целината в нашата кухня). Италианските и испанските кулинари го ценят страшно много. Те дори използват и надземните му части, и коренището (гулията), а най-често го поднасят като мезе или за добавка към козе сирене.
С резене може да се приготвят салати, сосове, майонези, плънки за риба и месо. Слага се дори в таратор, в салата от червено цвекло, в някои печива, в бульона при варене на риба, раци или картофи. Много добре върви на сандвичи с черен хляб. Подправката се слага накрая. Комбинира се с копър, чесън, лук и магданоз.Днес в Индия семената на дивия копър се използват както за подправка, така и за сдъвкване след ядене – за освежаване на дъха и за добро храносмилане.

Кулинарни съвети

• Измийте и почистете от повредени участъци кореновата част и частите на стеблото на резенето.
• Няма да сгрешите, ако в рецептите заместите с него целината.
• Може да сушите резенето, да го приготвите на пара и да го запържите.
• Разрежете кореновата му част на четири, поръсете със зехтин и запечете за около 35 минути на горно нагряване във фурната.
• Смесете го със сърцевината на артишок, тиквички, домати, дива мащерка и посолете със сол и пипер.
• Може да го приготвите на пара и да го замразите с други зеленчуци;
• Може да го поднесете овкусено с 1 с. л. лимонов сок, зехтин, нарязан надребно стрък лук или пресен зелен лук и овкусено със сол и пипер.
• Нарежете пресен корен на резене на слайсове. За да запазите свежия им вкус, подредете ги в буркан, залейте ги със зехтин и овкусете със сол и пипер.
• Съхранявайте резенето в пластмасово пликче за около 2 седмици.
• Деликатните листа на подправката ще омекнат, като ги завиете във влажна кърпа и ги сложите в хладилник.

Вярва се, че...
• Резенето удължава живота, увеличава силите и гони духовете.
• Себастиан Кнайп – основоположник на съвременната балнеология, хвалел действието на чая от див копър при кашлица, болести на белите дробове и като спазмолитично средство при коклюш и астма.
• Особено се цени като средство против главоболие и при лошо храносмилане.