Празниците идват

Празниците... Очаквани, вълнуващи, повтарящи се, и се все пак – винаги неповторими! Те са нишката, която свързва миналото с настоящето и бъдещето, връзката между поколенията и белегът за етническа индивидуалност. С тях са свързани надеждите ни за благополучие и късмет, те сплотяват семейството и запазват християнските традиции и ценности живи.  
А подготовката на трапезата, на задължителните за празника ястия, е радост, но и изпитание за всяка домакиня.

Бъдни вечер
е един от най-големите празници, посветен на дома и семейството, предшестващ деня на Рождество Христово. В различните краища на страната го наричат Малка Коледа или Кадена вечеря. На този ден приключват четиридесетдневните коледни пости, които започват на 15 ноември. Най-важни за Бъдни вечер са бъдникът, каденето и обредните хлябове.

Трапезата на този ден трябва да съдържа нечетен брой постни ястия. Обикновено това са празничен хляб, жито, чушки с боб, зелеви или лозови сарми с ориз или булгур, ошав, тиквеник, баница с праз, а също се слагат и чесън, лук, орехи, мед, ракия и вино. Празничният хляб трябва да е кръгъл и да съдържа само брашно, вода и мая. По традиция в него се замесва и паричка. Преди да започне угощението, най-възрастният мъж взима с две ръце обредния хляб, вдига го високо над главата си и казва благословия. После разчупва хляба, като първо оставя част на Богородица, и раздава къшеите, като започва от себе си и стига до най-малкото дете в семейството. След угощението трапезата не се вдига, оставя се до сутринта, защото се смята, че трябва да се нахранят и душите на мъртвите.

Коледа
В България Рождество Христово е продължение на Бъдни вечер и започва с обичая коледуване. В някои краища на страната се спазва традицията от полунощ на 24 срещу 25 декември до сутринта коледарите – млади мъже, ергени, да обикалят домовете, като пеят коледни песни с пожелания за здраве и щастие в семейството, а домакините ги даряват с коледарски кравай. Казват, че през тази нощ се появяват караконджули, вампири и таласъми и силата да ги прогонят имат единствено коледарите със своите песни.

Семейството отново се събира на трапезата, но за разлика от Бъдни вечер се набляга на ястията с месо, тъй като постите вече са приключили. Поднася се богат обяд, като основните ястия през този ден, а и през следващите са приготвени от свинско месо – сервират се пържоли, кървавица, прясна наденица, дроб, сланина, сарми с месо, кюфтета, баница с различни видове плънка (месо, зеле, гъби, праз, тиква) и др. Капамата пък е сред предпочитаните ястия, приготвени в глинен съд. Менюто може да включва и печена пуйка с кисело зеле. Пуйката може да се приготви по класическа рецепта, пълнена с хляб и подправки, с лук и градински чай, с ябълки и сладки картофи или пък с кестени и наденички. Пекат се коледни сладки с различни форми, които могат да служат и за украса на елхата.
 
На този празник в семейството и между приятели се разменят подаръци, като винаги вниманието е насочено към децата. Намислените желания в нощта на Рождество се сбъдват – всяка година милиони хора по света се надяват на това.

Следващият неподвижен празник отбелязваме на 27.12. – Стефановден. Традицията повелява, на този ден да се поднесат свинско с кисело зеле и баница с месо.