Различната подправка

Често се случва да опитаме ястие, приготвено с подправка, която ни напомня на нещо познато като вкус, но в същото време има свой характер, който предава и на храната, за да я направи по-екзотична и различна. Точно такава е самардалата, която е вид лук, но не е левурда (мечи лук, див чесън).

Как е позната?
В света на ботаниката тя е известна под името български праз, т.е. става въпрос за растение от семейство лукови. За незапознатите тя може да е просто едно красиво, екзотично градинско растение. То обаче има прекрасен аромат и затова задължително присъства в нашата шарена сол.

Защо е екзотична?
Ами листата й поникват ... усукани. Ако ги разрежете напречно, ще видите, че приличат на звезда с три лъча. Разказват, че когато Господ е вадил листата й, ги е хванал с три пръста. Първоначално цветовете са скрити в шушулка, която се разпуква и от нея излизат цветовете – висящи камбанки. Оцветяването също е странно – от външната страна са матово зелени, но прозира и винено червено. От вътрешната страна пурпурно червеното се комбинира с бледо жълто. Когато прецъфти, пъпките изсъхват и приличат на капки.

По света и у нас ...
Самардалата е растение, което се среща рядко. Расте в Румъния, Молдова, на полуостров Крим, в Турция и Кавказ.
По най-общи наблюдения, се оказва, че българите май сме единствените, които я ползваме като подправка в кулинарията. И то не в цялата страна, дори малцина от българите я познават и използват. Названието й най-вероятно е тракийско, затова не е учудващо, че се среща само в Старозагорско, Новозагорско, в Казанлъшкия и Сливенския край и Странджа.... Там дори може да се купи и прясна по пазарите.

... и обратно в кухнята
Традиционно самардалата се продава като сол. Листата се берат, оставят се за един ден да престоят, след това се смилат на каша (Внимание: Люти много повече, отколкото лука!), заедно със сол и тази сол се оставя да изсъхне. Получената смес е с ярко зелен цвят и трябва да се съхранява на тъмно, за да не покафенее. Когато подправяте ястие със суха самардала, имайте предвид, че подправяте с овкусена сол и трябва да внимавате да не пресолите.
Прясната самардала е горчива и има доста по-интересен вкус от изсушената, а също и неповторим аромат. Може да се съхранява и скълцана във фризер.

Тази рядко срещана подправка е подходяща за супи, различни зелени салати или такива от пресни краставици, предястия, пилешко месо, варени яйца, кайма, картофи. Слага се и в агнешка плънка или се използва за овкусяване на ястия с агнешко месо. С нея можете също и да поръсите топли пърленки. Когато се запознаете добре с вкуса й, сами можете да откриете приложението й, според предпочитанията си.