Свръхсладкото лакомство

Смята се, че баклавата се е появила на трапезата на древните жители на Анатолия (дн. Анадол в Мала Азия) през 8. век пр.Хр. и се приготвяла от няколко дебели листа тесто, сироп и ядки.

По-късно, в Гърция, баклавата претърпява сериозна модификация – елините започнали да я правят от тънко тесто, което позволявало да се навива на руло. Арменците пък се сетили да добавят към рецептата канела и карамфил. Приносът на арабите към рецептата се състои в прибавянето на розова вода и кардамон.

Въпреки гръцкия и арменския принос към създаването на баклавата, сладкишът е известен с името, което са му дали арабите и което произхожда от думата „баклави” (baklavi) – ядки. Истинската баклава се прави или с орехи или с фъстъци, като двата вида ядки никога не се смесват. Десертът се хапва масово и с удоволствие не само от арабите, но и от турците, гърците и останалите балкански народи.