Всичко българско и родно …

Сигурно всеки от нас се сеща за поне двама свои приятели, живеещи в чужбина, които при всяка среща, с носталгия разказват за изгубения вкус на българския домат, родната боб чорба и любимите бабини манджи. Особено остро тази липса се усеща в дни, като днешния. Националните празници обикновено са поводът да погледнем на самите себе си като на един народ, да потърсим белезите на националното ни самосъзнание и характерност. Не малък дял в този процес се пада на кулинарните традиции в националната българска кухня.

Българската трапеза е разнообразна и самобитна, с привкус на многовековна история. А ние, българите, обичаме да се храним бавно и с наслада и задължително, винаги да посрещаме гостите си с изобилие от нашенски гозби на масата ни.

Да отдадем дължимото на сезоните

От векове, та до днес българската кухня е сезонна. Казано по друг начин, готвим с това, което природата ни е дала в момента или с което предвидливо сме се запасили.

Пролетта, лятото и ранната есен са времената, в които на трапезата ни обилно присъстват пресните зеленчуци и плодове, докато в студените месеци те се изместват от консервирани или изсушени продукти. Сезонна е и употребата на месо. Агнешкото се използва най-често през пролетта, леките меса, като пилешко, са предпочитани през лятото, докато свинското властва на софрата през студените зимни дни. Само рибата не знае сезонна почивка.

Месо и зеленчуци – класическото съчетание

Използването на много пресни продукти и съчетаването на различните видове месо с определени зеленчуци е много характерно за нашата кухня. Агнешкото например, “върви” със спанак, овнешкото – със зеле, а свинското – със стар боб и т. н. Използват се много зеленчуци, плодове, варива, меса, птици, охлюви, миди, риба, раци, дивеч. Интересна особеност е, че има съответствие между мазнината и продуктите, които се използват – постна гозба се готви с олио, а блажна – с мазнина от животински произход. Има голямо разнообразие от пресни или сушени подправки, които растат у нас. Някои от тях са характерни само за определени райони, а в други за тях дори не са чували, като самардала.

По празниците

Както всички народи и българите имат характерни ястия, свързани с определени празници в народния, църковния и гражданския календар. Такива са постните сарми и пиперки на Бъдни вечер, капамата и изобщо ястия с кисело зеле на Нова година, рибата на Никулден, баницата и халвата на Сирни Заговезни, козунакът на Великден, агнешкото на Гергьовден и др.

Все пак ще трябва да признаем, че макар и специфична в нюансите, българската кухня като цяло си е общобалканска и влиянието на съседските кулинарни навици не ни е отминало. Ястия като яхнии, сарми, мусаки и всякакви десерти са не само в родното меню, но и в това на гърци, турци, сърби и албанци.

Можем да разказваме още много за кулинарните пристрастия и обичаи на българите. Но може би най-важният извод, до който рано или късно ще стигнем е, че човек трябва да помни корените си и да ги почита, най-малкото защото от тях можем да научим много – и за храната и за душата на българите.

А нашата кухня е кухня за душата, защото се приготвя с много любов и вещина.

Честит празник!