Жълтата подправка


0
64708

Кухнята на Азия би била невъзможна без нея – куркумата е една от любимите подправки на Изтока. Рибни, месни, зеленчукови или пък оризови ястия – във всички тях се прокрадват уханието и издайническият цвят на жълтите корени. Най-добрите търговски сортове куркума се отглеждат в Китай. Те са изключително ценени на световния пазар. Иначе подправката се култивира в цяла Азия – Индия, Индонезия, Япония, Шри Ланка, Филипините, Камбоджа, както и на остров Мадагаскар и в страните от Карибския басейн.

Първоначално растението е известно само в Източна Индия и Виетнам, а на европейска земя е пренесено вероятно от арабите чак в края на 1. век. Почти 400 години след появата си в Европа добива известност и в Китай. В Средновековна Европа някои наричат жълтата подправка „индийски шафран“ и даже я използват като негов по-евтин заместител, а за други куркумата е известна с името terra merita, което означава „достойна земя“. В средата на 18. век подправката става популярна с днешното си название.

Какво представлява?
Куркумата е многогодишно тревисто растение с височина до 1 м. Расте в страни със субтропичен климат на 1500 м над морското равнище при температура 20–30 градуса и средно количество валежи над 1500 мм. Подправката се получава от корените на растението, които имат характерен вкус и силно изразен жълт цвят, благодарение на съдържащия се в тях от 2 до 5% пигмент куркумин. Събирането им започва, след като пожълтеят листата. Стрити на прах, корените на растението имат ярък оранжев цвят и дори съвсем малко количество от него оцветява ястията в жълто.

На пазара
Куркумата се среща на пазара главно под формата на прах с ярък златистооранжев цвят. В ястията се добавя в малки количества, защото има остър вкус и аромат, много по-силни от тези на шафрана. За оцветяване и овкусяване на 4 порции например е достатъчна 1/4 ч. л. Жълтият прах е основна съставка на всички индийски смеси за къри. Включва се в състава на горчицата, подсилва вкуса на пилешкия бульон, използва се за оцветяване на сирена, салатни дресинги, светли сосове, маринати, пюрирани супи, рагу, раци, омари, масло и маргарин. Куркумата е много подходяща за ястия с ориз, зеленчуци, макарони, телешко и пилешко месо. Особено уместно е да я добавите към по-тлъсти ястия. Индийците я ръсят щедро в своите сладко-кисели сосове. Традиционна подправка е и за Англия, където се добавя към всички ястия с яйца и месо. В останалите европейски страни тя се използва в сладкарството, среща се и като златистожълт оцветител за ликьори. Кодирана като E100, се използва като добавка, за да запази хранителните продукти от слънчевата светлина. В козметиката се включва във формулите на някои слънцезащитни продукти.

Полезни свойства и съхранение
Куркумата съдържа калций, желязо, фосфор и йод, както и витамините С, В2, ВЗ и е прекрасен природен антибиотик. Има антиоксидантно действие, което се дължи на съдържащото се в нея багрило куркумин. Той засилва детоксикационната функция на черния дроб, облекчава отделянето на голямо количество токсини и има противовъзпалително действие. Заедно с това понижава нивото на вредния холестерол в кръвта и нормализира състава на жлъчната течност. Куркумата не само пречиства, но и подобрява циркулацията на кръвта и стимулира образуването на еритроцитите, регулира обмяната на веществата и способства усвояването на белтъчини.
Куркумата трябва да се пази от пряко въздействие на слънчевите лъчи, защото изгубва цвета си.

Pinterest
Коментари (0)



ЛЮБОПИТНО
БЮЛЕТИН
Абонирайте се за седмичния бюлетин на Бон Апети и получавайте най-новите рецепти и новини
E-mail:
Списък на всички потребителиУсловия за ползванеРекламаЗа насКак да печелите точкиКарта на сайта