С рогата напред


0
20624

Zingiber officinale е латинското наименование на многогодишно тревисто растение, дало името на семейство Джинджифилови. Названието zingiber най-вероятно произлиза от санскрит и означава рогат, а често срещани у нас наименования са исиот и имбер. Джинджифилът може да се гордее с роднинските си връзки със знаменити подправки, като кардамона и куркумата, които са членове на същото семейство.

Корен не, ами коренище
Растението предпочита топъл и влажен климат и се отглежда най-добре в Китай, Индия, Непал, Ямайка и Индонезия, но можем да го срещнем и в Африка, Централна Америка, Бразилия и Австралия. Стъблата са сравнително високи – до 1,5 м, а цветовете са жълто-оранжеви, въпреки че рядко се наблюдава цъфтеж при култивираните растения. Това, което използваме като подправка, всъщност е дебелото, силно разклоненото коренище (ризом) на джинджифила, а не корен, както сме свикнали да казваме. Продава се прясно, изсушено или стрито прах и притежава остър, парлив вкус с аромат на лимон. За съжаление при джинджифила на прах голяма част от вкусовите достойнства са безвъзвратно загубени, така че е по-добре, по възможност, да се използва прясно коренище. 

Лекарство или подправка?
Джинджифилът произхожда от Индия и Китай – данни, датиращи отпреди 5000 години сочат, че той е бил добре познат главно като лекарствено средство и при това е бил високо ценен. Използвали го в аюрведическите практики и като афродизиак, също и против гадене, ревматизъм, проблеми с храносмилането, сърцебиене, липса на апетит, главоболие, а в Индия дори смесвали сок от джинджифил и чесън с малко мед като средство, облекчаващо кашлицата. Подправката достига до Гърция и Рим благодарение на арабски търговци преди поне 2 хилядолетия и там също намира широко приложение – гърците например го използват главно за облекчаване на храносмилането.

В джиджифила има 3% етерично масло,
на което се дължат лютивият вкус и характерният аромат на подправката, както и свойствата й да облекчава гадене и прилошаване, особено при пътуване и по време на бременност. Освен етеричното масло в коренището се съдържат смоли, флавоноиди, полизахариди, мазнини и скорбяла. Оказва се, че голяма част от древните вярвания за лечебната сила на джинджифила са истина и в днешно време той си остава ефективен лек за диспепсия, стомашни колики, кашлица, сърдечни и простудни заболявания и ревматизъм. Смята се, че намалява нивото на холестерола в кръвта и кръвното налягане, а също и че облекчава мигрената.

В празник или делник, в сладко и в солено
Джинджифилът намира наистина широко приложение в световната кухня, и то по най-различни начини в най-различни ястия. В Азия често накисват във вода за няколко часа настърган или нарязан джинджифил и след това го добавят в ястията или пък приготвят пюре с пресен джинджифил и люти чушлета, с което намазват месото преди печене. В Индия и Тайланд подправката е неразделна част от приготвянето на къри, а в Китай използват сока от стари коренища за овкусяване на ястия с морски дарове и овнешко. В Япония дори мариноват джинджифила и го използват като гарнитура или добавка в различни ястия, включително и суши, а в Корея не им отстъпват и подправят туршията си с него. Освен това подправката се използва пържена, печена, варена и задушена в най-различни супи, зеленчукови манджи и сосове, а особено популярен е чаят от джинджифил и добавянето на джинджифил в чая. На някои места в Средния изток дори подправят кафето с джинджифил.

„Сладката страна на нещата” е особено популярна по коледните празници,
които днес са немислими без джинджифиловите сладки, бисквити и кексове. В Англия например приготвят традиционните gingerbread men – сладки от джинджифилово тесто с формата на човечета, за които се говори, че са създадени от самата кралица Елизабет I и дават начало на множество приказки за деца.

За да приготвите по-лесно вашите сладки празнични изкушения, използвайте миксер Tefal – така хем ще забъркате тестото по-бързо, хем имате възможност да спечелите награда!

Джинджифиловите напитки
– бира и безалкохолен ейл – също са добре дошли на английската трапеза и още от Средните векове, често са били прилагани при болки в корема и проблеми с храносмилането. Европейско изобретение е и джинджифиловият ликьор „Кантон”, приготвян във Франция, както и английското „зелено джинджифилово вино”, традиционно продавано в зелени бутилки.

В европейската кухня
джинджифилът е не само обичана, но и доста скъпа подправка – през 13. и 14. век го поставят на английската трапеза редом с черния пипер, а улиците, където се продават подправки, са наричани Джинджър Стрийт, като цената на един паунд (приблизително половин килограм) ginger достига тази на една овца. В западната кухня, подправката се среща предимно в сладкарството, въпреки че в източната и ориенталска кухня също приготвят бонбони от джинджифил и варят с него сладка и мармалади. 

Чудното коренище
се използва и при приготвянето на сладка, сиропи, компоти, за консервиране на кисели краставички. Джинджифиловият сироп и бонбоните са отлична свежа добавка към плодови салати и сладоледи.

Предлагаме ви избрана колекция от изпитани рецепти с джинджифилов вкус, за приготвянето на които са ви необходими само щипка празнично кулинарно вдъхновение и верни кухненски помощници – които сега може да поръчате на спецални коледни цени с големи отстъпки.

Pinterest
Коментари (0)



613 ДУШИ ОНЛАЙН
ЛЮБОПИТНО
БЮЛЕТИН
Абонирайте се за седмичния бюлетин на Бон Апети и получавайте най-новите рецепти и новини
E-mail:
Списък на всички потребителиУсловия за ползванеРекламаЗа насКак да печелите точкиКарта на сайта