Тръпчивото слънце на Барбадос

Измежду всички цитрусови плодове, грейпфрутът като че ли е най-недолюбван, заради горчивия му вкус. Учените предполагат, че се е появил някъде през 18. век на островите Барбадос и Ямайка, като кръстоска между портокал и помело. В началото на 19. век стига до Флорида, а около 50 години по-късно започва и комерсиалното му отглеждане. Към днешна дата съществуват различни сортове, които се различават по форма, цвят, дебелина на кората, брой семки, вкус…

Той обича
Грейпфрутът вирее най-добре в тропическите и субтропическите области на света, характеризиращи се с горещи дни и топли нощи – при тези условия се увеличава количеството на захарта в плода. Днес само в щата Флорида годишно се добиват около 2 милиона тона грейпфрут. Други големи производители са Испания, Мароко, Израел, Йордания, Южна Африка и Бразилия.

Да се запознаем по-отблизо
Грейпфрутът е вечнозелено дърво от семейство Седефчеви. Външно плодовете наподобяват портокали, но са с по-големи размери и с по-светла на цвят кора, с жълто или жълто-оранжева окраска. Има два основни вида грейпфрут – със или без семки. Дели се на три вида и според цвета на сърцевината: светложълт (или бял), бледорозов и червен.  Вкусът му е кисело-сладък, със специфичен горчив привкус. Веществата, придаващи горчивината на грейпфрута, са съсредоточени в кората, белите влакна и семената.

Какво съдържа и защо е полезен?
Сокът от розов грейпфрут е най-добрият източник на витамин С. Само една чаша от него осигурява цялата необходима дневна доза! Много по-назад по хранителни качества са сокът от жълт грейпфрут, от ананас, сливи, грозде и ябълка. Вътрешността на грейпфрута е много сочна и е богата на витамините С, B1, D, Р. Съдържанието на калий, желязо, калций и някои минерали, на плодови киселини, ефирни масла и пектин, а също така на флавоноиди, е много високо. В белите влакна, разделящи резените, се съдържа по-голямо количество пектин и витамин С, отколкото в резените. По-горчивият вкус на грейпфрута от този на мандарините и портокалите се дължи на по-голямото съдържание на киселини и на по-ниското на захароза и фруктоза. Розовите и червените видове грейпфрут са богати на бета-каротин.

За какво трябва да внимаваме?
Важно е да отбележим, че грейпфрутът е несъвместим с редица медикаменти. „Черният списък” на американските лекари включва над 50 лекарства, които са противопоказни за съвместна употреба със сок от грейпфрут. Това се медикаменти, които се приемат за намаляване на холестерола или понижаване на кръвното налягане, а също и антидепресанти, болкоуспокояващи, антиалергени, контрацептиви и др.

Как го хапваме най-често?
• Грейпфрутът се консумира в суров вид – със или без захар.
• Парченца от плода са екзотична съставка на плодови салати и мелби.
• Отлично се вписва и в състава на ордьоври, както и в зелени салати, салати с майонеза или с морски дарове и други видове салати.
• Ако нямате лимон, може да използвате няколко капки грейпфрут като заместител.
• Сокът от грейпфрут е важна съставна част за безалкохолните и много алкохолни екзотични коктейли.