Растителният антибиотик


0
57498

Присъства във всяка кухня и участва в състава на почти всички ястия. Главното му достойнство обаче не се изразява само в прекрасните му вкусови качества – лечебните му свойства също са отдавна известни.

Освен в кулинарията,
древните египтяни са го използвали и в медицината, след като открили благотворното му влияние върху храносмилателната ни система, способността му да повишава апетита и да подобрява дейността на черния дроб и жлъчката. Препоръчвали го също и при ревматизъм, подагра и затлъстяване. Лукът е изключително полезен съюзник в битката с лошия холестерол, помага за понижаване нивото на кръвната захар и увеличава чувствителността на клетките към инсулина.

Лукът е един от най-полезните зеленчуци, познати на човечеството
Благодарение на високото съдържание на витамин С и В, минерали и етерични масла, лукът спомага за пречистване на кръвта и предпазва сърцето от инфаркт. Наличието на много естествени антибиотици и доказаните му антисептични свойства превръщат лученият сок в ефективно лекарство при кашлица и болки в гърлото.


През средните векове лекарите смятали,
че дори миризмата на лука предпазва от болести. За това твърдение има дори научно доказателство – във веществата, отделяни от лука, се съдържат така наречените фитонциди, които унищожават гнилостните и болестотворните бактерии. Растенията, които съдържат летливите вещества фитонциди, се наричат растителни антибиотици. Те представляват цял комплекс от съединения, осигуряващи имунитета на самото растение и имат редица неоспорими преимущества пред медикаментите. На първо място, действието им е насочено не само към борба с микробите, а и към засилване на имунитета. На второ – вредните микроорганизми загиват много по-бързо под въздействието на растителни антибиотици. И още един плюс: болестотворните микроорганизми след време се приспособяват към лекарствата, а „домашните лекари“ продължават да действат така, както и преди 100 години. Освен това при правилна употреба, практически няма странични действия. Достатъчно е в продължение на 3 минути да дъвчем лук, за да убием всички бактерии в устата, но все пак без да забравяме, че етикетът изисква да не се консумират подобни храни, когато планираме среща или парти.


Вкусът му е едновременно пикантен и сладък,
което е и причината за своеобразния му и безспорен чар, който ни въздейства пристрастяващо. На Балканите, в страните от източното Средиземноморие и в Близкия Изток от край време сокът на лука се използва за да направи месото по-крехко.
Сладкият лук лесно се разделя на кръгчета и е подходящ за готвене – необходимо е само да се задуши. Главите му могат да достигнат тегло до 200 грама, външната люспа е светлокафява, с меден цвят. Има мек вкус, което го прави перфектна съставка за салати, а заради големината си е идеален за пълнене.
Червеният лук има тънка външна люспа, не е много лют и дори е по-скоро леко сладък на вкус. Може да се консумира както в сурово състояние – в различни салати – така и като част от много лечебни рецепти в народната медицина. Също така е подходящ за супи и сосове.
• В сравнение с всички останали видове, белият лук е най-хрупкав и лютив. Има мек и много фин вкус и може да се съхранява дълго време. Използва се за сосове и салати, а ако главите са големи – става и за пълнене.
• Най-често използван в кухнята е жълтият лук, който намира широко приложение и като природен лек. Цветът на външната му люспа не е винаги в един и същи тон, силата на лютивината му също може да варира.

Сълзи в очите...
Лукът съдържа алицин – етерично масло със сяра, което дразни лигавицата и е причина за сълзите ни, когато режем лук. От друга страна обаче, благодарение на алицина, лукът има силен антибиотичен ефект.


За да намалим сълзите е препоръчително,
• да се използва много остър нож, тъй като тъпото острие не реже, а само натиска и това води до отделяне на лютив лучен сок.
• Водата също помага – намокрянето на ръцете, лука и ножа преди рязане намалява ефекта на лютене, а неприятната миризма се отстранява с няколко капки лимонов сок.
• Дишане през устата, а не през носа. 
• Охладеният лук дразни очите по-малко от лука, държан на стайна температура, тъй като по-ниската температура забавя действието на ензимите и отделянето на лютиви субстанции. Някои дори „замразяват“ ножа във фризер за около 2 минути преди рязане, за да предотвратят сълзите.

Pinterest
Коментари (0)



Марина Георгиева коментира рецептата Гъбена супа
Биляна Спасова коментира рецептата Мусака
Биляна Спасова коментира рецептата Лесен кекс
Teodorina Tsankova коментира рецептата Дует „Гаспачо“
Teodorina Tsankova коментира рецептата Крем супа от спанак
ЛЮБОПИТНО
БЮЛЕТИН
Абонирайте се за седмичния бюлетин на Бон Апети и получавайте най-новите рецепти и новини
E-mail:
Списък на всички потребителиУсловия за ползванеРекламаЗа насКак да печелите точкиКарта на сайта