Синьо лято

Че има толкова много видове сливи, едва ли е тайна за някого. Ако се върнем назад във времето, със сигурност ще си спомним, как като деца с нетърпение сме очаквали появата на първите зелени джанки и как всъщност, в квартала сливите никога не узряваха!

Подобно на много други плодове, сливите произхождат от Азия и по-точно – зоните около Кавказ. Съществуват в многобройни варианти и са широко разпространени из всички територии с умерен климат, в това число и България. Сливовото дърво е издръжливо и много добре вирее на всякакви терени. В Европа се отглежда от 1000-ната година.

Безспорен фаворит сред множеството сортове у нас са сините сливи, които изкушават със своя неповторим и сладък, леко тръпчив вкус, събрал нежната ласка от галещите слънчеви лъчи в края на лятото. Специалистите твърдят, че са най-добри за консумация, когато са меки и добре узрели, а сушени – могат да се похапват целогодишно.

С течение на времето мармаладът и компотът от сини сливи са се превърнали в задължителен елемент от родната кулинарна традиция. Освен, че са изключително вкусни, те се приготвят бързо и сравнително лесно. Важно е да отбележим, че сливите за консервиране, трябва да са без костилки, защото в тях се съдържа отровно вещество.

Сушените сини сливи пък могат да ви спасят, ако ви изненадат неканени гости. Достатъчно е да махнете костилките, да завиете всяка поотделно с ивица бекон, да забучите с клечка за зъби и да изпечете на скара, фурна или грил тиган. Идеалното питие към тези хапки е сливовата ракия.

Освен всичко друго, сливите са и много полезни при хипертония и заболяване на бъбреците, тъй като калиевите соли, които съдържат, спомагат за извеждането на водата и готварската сол от организма. Препоръчват се също така и при болести на жлъчния мехур, срещу атеросклероза и запек.