Свещената трева


0
69712

Името й идва от латинското наименование salvus, което означава здрав, а това отразява лечебните й свойства – да лекува и да заздравява рани. Наричали я „природен естроген” и се считало, че силата й може да направи човека безсмъртен.

Галите смятали, че салвията може да лекува всички болести, използвали я против температура и кашлица. За римляните била свещено растение и разрешение да я берат имали само определени хора, облечени по специален начин, и то без да използват железни прибори, защото се смятало, че тези прибори са несъвместими със салвията.

Съществуват много видове салвия. Растението, познато още и като Градински чай, представлява полухраст, висок около 30–60 см, който често се отглежда и като градинско цвете, заради красивите си лилави цветове.

Позната още на древните римляни, салвията се използва широко в традиционната италианска, а и в световната кухня, предимно при приготвяне на телешко и свинско месо. Притежава специфичен и силен аромат, което я прави доста подходяща за подправка в кулинарията.

Мъхнатите й листа се разпознават добре, като сухите листа са по-ароматни от пресните. В кулинарията се използват пресни или сушени листа от салвия за овкусяване на бели меса, телешко, заешко, свинско, агнешко, риба, различни предястия и солени торти и др. Не е препоръчително да се комбинира с други подправки, защото ароматът й е силен и може да потисне този на останалите подправки. Не трябва да се използва при печене на грил, защото високата температура й придава горчив вкус. Ароматът на салвията премахва неприятните кухненски миризми, както и миризмата на месо. Тъй като е силна подправка, за да се запази качеството й, не трябва да се съхранява дълго време.

Pinterest
Коментари (0)



136 ДУШИ ОНЛАЙН
ЛЮБОПИТНО
БЮЛЕТИН
Абонирайте се за седмичния бюлетин на Бон Апети и получавайте най-новите рецепти и новини
E-mail:
Списък на всички потребителиУсловия за ползванеРекламаЗа насКак да печелите точкиКарта на сайта