Вадил дядо ряпа

„Когато ряпата се появи на пазара, аптекарите отиват да играят карти“ (китайска поговорка)
Тази народна мъдрост се е съхранила вероятно в продължение на хилядолетия и това не е случайно. Ряпата е призната за едно от най-добрите средства за повишаване на имунните сили.

История
Родината на ряпата е Средна Азия. Свидетелства сочат за това, че е била отглеждана като зеленчук преди 3000 години в Китай и Япония. В Египет тя е изографисана сред стенописите на Хеопсовата пирамида. В някои области на Римската империя ряпата е била на трето място по важност като хранителен продукт след хляба и виното. Следите й в европейската литература се губят с падането на Римската империя. Появява се отново чак през 13. век. В английската кухня навлиза в средата на 16. век. В същото време испанските и португалските колонисти я занасят в Новия свят. Не е ясно кога е попаднала в България, но със сигурност се култивира от векове, защото може да бъде видяна на една от фреските в Боянската църква, която е от 13. век. А и народните приказки я споменават. Нали си спомняте „Дядо вади ряпа”?

Някои от популярните видове бяла ряпа
• Дайкон — група от дълги бели репи, които имат нужда от студена температура и къси дни, за да цъфтят. Те са сред основните продукти, които се произвеждат в Азия. В Китай най-често ги готвят, в Корея ги мариноват, в Япония ги консумират готвени, мариновани и сурови, както и в Индия, Тайланд, Виетнам, Филипините и Малайзия. На Запад най-често ги сервират във формата на фреш за пречистване на кръвта и стимулиране на апетита. Корейците консумират всички видове, големини и части на ряпата – от корена до листата, предимно в мариновано състояние.
• Миланска ряпа – сплескана и сферична, нейната лъскава повърхност е чисто бяла, а пръстенът в основата на листата е червен или розов.
• Твърда зимна ряпа – с формата на пумпал от слонова кост. Нейният корен е твърд и може да остане в земята цяла зима. Съхранява се лесно.
• Мюнхенска бяла ряпа – немски вариант на зимната ряпа. Тя е малка и тумбеста и има ароматен вкус.

На пазара
Предварително опакованите репи имат по-дълъг живот от тези, които се продават с листа. Когато обаче избирате ряпа със зелени листа, предпочитайте по-малките корени пред по-големите, защото по-големите са по-твърди. Листата също могат да се ядат. Могат да бъдат използвани в множество ястия и салати.
При избора имайте предвид и че често репите изглеждат външно здрави, а вътре имат загнили участъци. На пипане зеленчукът трябва да е твърд, с опъната кожица, без петна. Ако е мек, а кожата сбръчкана, най-вероятно ряпата е стара или както казват – „изкуфяла”.

Почитателите на диетичното хранене определено ще оценят този зеленчук, защото на фона на целия разкош от полезни съставки, ряпата е богата на вода (93%), но бедна на енергийно съдържание – в 100 г има само 18 ккал.

Съвети за консумация
• Препоръчва се при простудни инфекции на горните дихателни пътища. Ряпата съдържа лизоцим – вещество с изключително силно противомикробно действие.
• Главно сурова, ситно настъргана, ряпата стимулира имунната защита.
• Салатите от ряпа са чудесни при диета, но е добре да се хапват в по-ограничени количества (до 200–250 г на едно хранене).
• Препоръчително е да се комбинира с кисела ябълка, която неутрализира вредните съставки на белия зеленчук.
• Хората с по-деликатна храносмилателна система усвояват по-трудно ряпата. Добре е в тяхното меню тя да влиза бланширана за няколко минути с вода – това помага на трудносмилаемите частици.
• В китайската кухня бялата ряпа се прибавя към китайски супи, настъргана и запържена.
• В Азия употребяват често бялата ряпа като заместител на картофите. Корените се ядат готвени със зеленчуци, придружаващи месни ястия или като подправка на крем супи.