Водата му е майка

Името, което ацтеките са му дали, означавало „водата му е майка“. Причината за това обаче не е било водното му съдържание (93%), а фактът, че расте около водни потоци. Водата в него, го е превърнала в спасение на римските войници, който са консумирали лапад в големи количества по време на военните си походи и така са се справяли с жаждата.

Считат го за едно от най-ефикасните средства за борба с пролетната умора
Навярно това е така, тъй като лападът съдържа витамини А, В1, В2, В3, В6, В9, С, Е и К, както и минерални соли на желязото, калия, калция, натрия и фосфора. Също така в него има и въглехидрати, беден е на мазнини. В миналото са го използвали и като диуретик.

При първата му поява през пролетта
свежият листен зеленчук е един от най-консумираните наред със спанака, киселеца и копривата. Почти няма рецепти, създадени специално за лапада, тъй като най-често той е по-скоро заместител на вечния пролетен лидер – спанака, а нерядко – и на лозовите листа. Любопитно изключение прави рецепта за английски пудинг, приготвен от лапад с коприва и овесени ядки. В нашенската пролетна кухня традиционно приготвяме супа от лапад със сирене, сарми от лапад, свежи салати, безмесни ястия или пък такива с агнешко месо.

Как да го избираме и съхраняваме?
Когато купувате лапад избирайте свежи и зелени листа, тъй като съдържанието на витамин С значително намалява с престояването на зеленчука по-дълго време. Около 16 часа след беритбата неговото количество е 4 пъти по-малко. Ако не го приготвите веднага, можете да го съхраните за 2–3 дни в хладилник, увит в полиетиленова торбичка. Ако решите да го консервирате – най-лесно е да го сложите в плик във фризер, като преди това го измиете и подсушите добре.

В света са познати над 150 вида лапад,
а в България могат да се открият около 20 в различните райони. Най-често срещаните видове са широколистен, обикновен, лионски и майкопски.